Колко е важно да бъдеш сериозен – Оскар Уайлд

Това е пиеса, за пръв път играна през 1895. Забавна, смешна, ама много. Езикът и диалозите са на такова високо ниво, че просто не се сещам с какво да ги сравня. Интелигентно написано, фино, изящно. Прелестен хумор във всеки ред, че даже и помежду. Възможно е да сте я гледали например в театъра на Армията, но и да не сте, може да я гледате на филм, или да я чуете под формата на аудио книга, както направих аз. Джуди Денч чете репликите на лейди Бракнел, а нали се сещате, че тя играеше и същата роля в зашеметяващата екранизация от 2002 със звездното участие на Колин Фърт, Рупърт Евърет и Рийз Уидърспуун? На практика сигурно половината текст се е превърнал във вече класически цитати, познати на мнозина. Въпреки това не мога да се сдържа и ще приложа един-два. Или три.:) 

My dear fellow, the truth isn't quite the sort of thing one tells to a nice, sweet, refined girl. 

*** 

Ah! That must be Aunt Augusta. Only relatives, or creditors, ever ring in that Wagnerian manner. 

*** 

Jack: That, my dear Algy, is the whole truth pure and simple. 

Algernon: The truth is rarely pure and never simple. Modern life would be very tedious if it were either, and modern literature a complete impossibility! 

Действието се върти около двама ергени около 30те, които са здраво хлътнали по две госпожици във възраст за женене. Чувствата са взаимни, но пречките пред всеобщото розово бъдеще изглеждат непреодолими. Най-невероятни лъжи се оплитат една друга, за да изкристализира накрая истина по-невероятна и от тях. Огнедишаща леля, разсеяна гувернантка, поп и иконом допълват менажерията със съвсем не маловажни реплики и заслуги за очаквания и заслужен хепиенд. Това е книга, която веднага щом приключите и ще ви се прииска пак да прочетете.