петък, август 16, 2013

Търкалящи се камъни – О’Хенри

Сборник с разкази, разбира се, и то хумористични – за информация на по-младите читатели, които още имат извинение да не познават О’Хенри. Много приятно и освежаващо действа четенето му през августовските дни и нощи. Може човек да си го чете и сам, но прекалено често ще имате желанието да прочетете някому готин пасаж на глас, за да се посмее и той, затова препоръчвам да се чете в компания, а защо не и на плаж.:) 

Много човечен, емоционален и винаги в състояние да те изненада с неочакваните си завършеци. Любимите ми за препрочитане разкази бяха затвърдени („Стая с капандура“ за звездата, която се казва Били Джаксън; „Мамон и Амур“ – припадам по това величайше доказателство за силата на парите; „Праскови“ – преразказвал съм го сигурно 10 пъти; „Кой е по-способният“ – за труда, търговията и капитала) и се допълниха с нови („Екстрадирана от Бохемия“, „Мадам Бо-Пип, стопанката на ранчото“, „Безсюжетен разказ“(!)). Засега не съм открил да има каквито и да е противопоказания, неподходящи моменти или възрасти за четене на феноменално висококачествените му разкази, така че – наслаждавайте им се в неограничени количества и честота и видимо ще подобрите качеството на живота си. Обещавам, честна пионерска.:) 

А заглавието идва оттам, че през 1894 в Остин, Тексас, О’Хенри е бил редактор на седмичния хумористичен вестник “The Rolling Stone” (“Търкалящи се камъни”), в който публикува първите си разкази и стихове(!). Не че е чак толкова важно, ама понеже проверих, та да споделя за протокола – съдържанието на оригиналния сборник "Rolling Stones" доста се разминава с това на българските "Търкалящи се камъни". В американската версия има даже десетина от вече споменатите стихотворения плюс няколко писма, като това по-долу, което е писал до дъщеря си.
(Кликни, за да го видиш увеличено.)

2 коментара:

Станислава каза...

напоследък се втурнах да чета разкази и все залитам към спомени за този сборник и онзи, от поредицата стари класики, черния! ще дойде време за лежерно препрочитане май... връх в краткия разказ според мен е О'Хенри!! :)

Стоян каза...

enjoy, че то върхове много, но този е един от най-приятните за покоряване. :)