сряда, август 21, 2013

Непосилната лекота на битието – Милан Кундера

Блаженото безразличие да работиш нещо, което изобщо не те интересува. 

Милан Кундера (ударенията са върху и-то и у-то) е един от най-популярните живи чешки писатели, макар самият той да казва, че се смята за френски писател и произведенията му трябвало да се изучават в часовете по френска литература. Това вероятно се корени във факта, че от 1975 живее във Франция, а 1981 е получил и гражданство. На мен ми се струва малко самохвално и глуповато, но щом му е приятно, нека се фука с новото си поданство колкото си иска. 

„Непосилната лекота...“ е може би най-известната му книга. Аз обаче не можах да си отговоря защо е нужно изобщо човек да чете такова нещо, което е претъпкано със суета, срам, унижение, вулгарност. Възможно е и да има някаква причина, но аз не мога да я намеря. Четенето с харесване на такава книга ми прилича на крива логика от типа – щом звучи гадно и неприятно, значи е истинско. Което, разбира се, е пълна глупост. В някои моменти повествованието ми приличаше на кошмар – да е пресилено до степен на абсурдност, акцентите на вниманието на автора да са върху неща, които здрав и несънуващ кошмари човек не би си и помислил да ги постави. Център на книгата се оказаха объркани хора, за които ние не научаваме почти никакви подробности, освен тук-там миниатюрни нотки на политическа пристрастност покрай събитията в Чехословакия от 1968-ма и основно за развинтените им психика и сексуалност. Скалъпени интриги и крайно чужди на нормалния човек комплекси. Диалози, изтъкани от празнословие. Бледи думи, които не значат и не казват нищо категорично, а само заобикалят същината като гладни, но страхливи улични кучета. Голи жени и хиперпотентни интелектуалци. По теми и степен на задълбоченост ми заприлича на (клюкарско) списание - тематично разпиляно и прескачащо от тема на тема без всякаква видима връзка. 

Забелязал съм, че чехите си умират да се занимават с края на храносмилателната система и отпадъците й. Не знам на какво се дължи и не искам да знам, но даже и хуморът им изобилства от лайняни смешки и намеци. (Визирам не само Швейк.)

Братството на всички хора по света може да се изгради само върху кича.(?!?) 
*** 
- Тереза, призванието е дивотия. Нямам никакво призвание. Никой няма никакво призвание. Не можеш да си представиш какво огромно облекчение е да знаеш, че си свободен, че нямаш призвание. 

Други хора с видимо по-позитивни мнения за същото четиво.  

7 коментара:

almaak каза...

ти си герой, бате! признах те. аз стигнах до страница 10 и зарязах.

Orehovka каза...

Всичките книги на Милан Кундера са странни. Според мен обаче са хубави, макар че ми е трудно да обяснявам защо. Странността не е непременно нещо лошо, аз лично се чувствам привлечена от такива четива - точно защото има съпротива на текста, която те кара да мислиш.
А "Сто години самота" харесва ли ти? :) Тя също прелива от секс, кръвосмешения и подтискащи ситуации. Макар че "Сто години самота" се смята за призната класика, за мен лично тя е по-тежка от "Непосилната лекота на битието".

Стоян каза...

"Сто години самота" също ми беше противна с бълнуванията и прекаляванията си и въпреки някои от доста интересните си идеи, за нищо на света не бих я препрочитал. По-тежка е, факт, но ми се видя и маалко по-смислена.:)

А с Кундера аз приключвам дотук.:)

Анонимен каза...

Писателят е гениален(респективно книгата)! Това ,че ти не си уловил и частица от красотата и си е лично твой недостатък .Кундера не е за всеки .Като хвърлих един поглед на предните ти рецензии не ми беше трудно да открия началото на полъхващия негативизъм. Причината е ,че просто си се сблъскал с нещо различно и по трудно смилаемо.

Стоян каза...

Благодаря за "аргументираното" мнение, с което, разбира се, никак не съм съгласен.:):)
- писателят и книгата са гениални - как ли пък не;
- аз недостатъци нямам;
- негативизъм също;
- различни и трудно смилаеми книги съм чел доста, но тази е просто противна и безсъдържателна.

И друг път се подписвай.:)

Gergana Iordanova каза...

Стояне, да кажеш "аз недостатъци нямам" ми звучи доста недорасло изказване. Тук ме изгуби. Това говори за липса на реална преценка върху нещата от твоя страна.......дерзай и дано намериш няколко недостатъка, ей така за нюанс

Стоян Христов каза...

Гергана, дълбоко съжалявам за загубата, макар и досега да съм бил в пълно неведение за печалбата. Но ако склонността Ви да вадите за мен цялостни заключения от мой по-рязък отговор на анонимен коментар с доста съмнителни достойнства е толкова определяща за Вас, то тогава мога само да Ви пожелая ... да дерзаете, каквото и да влагате в това.:)