сряда, септември 11, 2013

Степни богове – Андрей Геласимов

В моите представи едно време (преди падането на Стената) у нас е имало потоп от книги за войната, позната по целия свят като WW2, а тук – като Великата отечествена. Патриотични, силно героични, с благородни и жертвоготовни герои и силно драматични. Тази книга е за същата война, пак гледната точка е вътре в Съветския съюз, но е много по-различна. Мизерен живот на ръба на оцеляването, глад, битови, а не национални драми. Има болни и гладуващи деца, пък макар и жизнени и с остър ум. Вътре са и майките им, които забавляват войниците за някоя и друга консерва. Там са и старците, които преживяват от трафик на китайски спирт през границата. Има също така и малтретиран и високо благороден японски лекар в лагер за военнопленници, който на мен обаче нещо не ми допадна като персонаж и затова го игнорирам. 

Финалът много ми хареса и с оптимизма си донякъде компенсира дрипавата и болнава цялостна картина, която сама по себе си е неприятна за гледане, но видяна през очите на момчето главен герой е съвсем обичайна, често весела, интересна и нормална. Според него е логично на света доброто и злото да са по равно, защото той има по пет пръста и на лявата, и на дясната си ръка. Заради неговите премеждия и гледната му точка книгата става толкова приятна за четене. 

"Степни богове" получих със специалните препоръки на Амбъра и Мишев, но после си припомних, че и на други места съм чел похвали за писателските умения на Андрей Геласимов. Богата работа, пробвайте я и няма да съжалявате. Само корицата е малко... компромисно решение, но съдържанието компенсира, че и отгоре.

3 коментара:

Анонимен каза...

Радвам се , че книгата си намери подходящия нов собственик. Взел съм една негова друга ама се чудя кога ще стигна до нея.

Мишев

Стоян каза...

Мерси още веднъж.:)

Ylith каза...

Наскоро ми попадна книгата и я прочетох бързо. Хареса ми и споделям мнението ти за всичко, което си написал в ревюто. ;)