петък, септември 20, 2013

Село Борово – Крум Велков

За да изпреваря евентуални въпроси: не, не знам защо я четох тази... книжка. За роман от 100 страници има помпозен увод от 22, който да ни убеди и докаже априори колко важно четиво е това. Нещото разказва за Септемврийското въстание през 20те години, писано е през 30те и е изучавано в училищата през 50те и 60те. Вероятно комунистическата идея е имала отчаяна нужда да изнамери доказателства и факти за съществуването и значението си от преди 1944, пък дори и някои от тях да са леко пресилени и преиначени. Както мъдро го е казал Стефан Вълдобрев: Пропага-пропага-пропагандата се прави така! 

Скучна, клиширана, бедна на идеи и истинност, но пък беше попадение да чета за Септемврийско въстание баш през септември, чисто емоционално и метеорологично. Крум Велков се бил похвалил, че я написал за три седмици, което според мен не е много за хвалба. Историята на младия работник от града, който се връща на село, за да работи с нежелание за местния изедник и да обучава селячеството в прогресивните идеи на комунизма, е разказана така, че дори не се разбира през кои години се развива действието. Заблудата за мащабността и значимостта на събитията е толкова голяма, че почти през цялото време си мислех, че финалът ще бъде на 9ти септември. 

Времето застудя и въпросната ширпотреба отива в печката. 

3 коментара:

Анонимен каза...

Ясно. Заслужено аутодафе :)

А

Стоян каза...

Така си е, а тая дума от теб я научих.:)

Анонимен каза...

А аз от Зелазни :)

А