сряда, март 19, 2014

Под игото – Иван Вазов

Донес ми омбрелата.

Не знам как е при вас, обаче на мен всяка година щом се запролети и спонтанно ми се дояжда зелена салата с репички и печено агънце, започва да ми се гледа „Петко войвода“ и ми се дочитат „Записките“ на Захари за Панагюрското въстание, както го нарича той. Тази година за разнообразие последните реших да ги сменя за „Под игото“ и се получи много приятна изненада. 

Обикновено хората четат този пръв български роман в невръстна ученическа възраст по задължение, когато даже още и хора не са. Най-редовно се случва да не разбират 100% от турцизмите и 99% от диалектните думи, от което им се губи голямата част от кефа. Останалото някакво удоволствие от приключенията изчезва яко дим, когато започнат да те питат със строг тон какво е искал да каже с този роман някакъв достопочтен старец с бели мустаци, който вероятно виси на портрет на стената в същия учебен кабинет. Представихте ли си колко е лесно да се погнусиш веднъж завинаги от тази иначе рядко весела и забавна книга? Е как после на стари години да ти се дочете? Нали ти е набито в главата, че вече знаеш всичко за Рада Госпожина и Бойчо Огнянов, които, апропо, са сред най-скучните и маловажни герои... 

Друго е като го четеш бавно, с наслаждение на всяка завъртяна фраза, всяка смешка. Да се спираш и да ги прочиташ някому. Да си изясняваш значението на думи, неизползвани от един век. Да оприличаваш свои познати на героите от книгата. Да си отбелязваш с подсмихване на ум как основните правила за писане на съвременни трилъри са били ползвани от един 37-годишен сопотски селяндур преди близо 130 години. Как лесно се запленяват умовете на читателите, когато им разказваш за свобода, любов, война, смърт, бедност и богатство... 

Може да ти направят впечатление и някои силно еретични (спрямо днешните масови представи, насадени от пълчища детски учителки и затъпяла жълта преса) помисли на героите, които се случва да се съмняват в смисъла на въстанието и дълбоко да съжаляват за избухването му. Да бързат един през друг да предават на турската власт разбягалите се въстаници. Да откупуват от турците селата си и да ги предпазват от разграбване и опожаряване. Все интересни неща, които вероятно сме забравили. 

Не е за пропускане и фактът, че сега четох тази рожба на 19тото столетие под формата на електронна книга и на четец, който повече прилича на нещо от 21вото. Нещата са се менили не само през април 1876... 

Цитатите дойдоха повечко, но пък са готини и подбирани с мерак. Да прощава, който не ги обича.:) 

Той беше целокупен човек на миналото. 
*** 
Чувай, ти като идеш днес на училището, хракни, та го заплюй. (Указанията на доктор Соколов към Рада как да се отнася с нежелани ухажори.) 
*** 
Игото има и една привилегия: да прави народите весели. Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ, дето апетитът за бързи забогатявания от нищо не се дразни и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие. Поробените народи имат своя философия, която ги примирява с живота. Един безизходно пропаднал човек често свършва с един куршум в черепа си или в клупа на едно въже. Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца. Той се весели. 
*** 
По-мъчно натъкмиха декорациите, защото трябваше с малко разноски да се набави всичко. Те отидоха само за завесата, съшита от червен кумаш, и за да я украсят, поръчаха на един дебрянски зограф да изобрази лира. Излезе нещо като шестак, с който ринат сено. 
 *** 
Графът се прощава с Геновева, на която припада, и отива. 
*** 
Графът чете всичко това високо и хълца. Той плаче, той е отчаян, зрителите и те преживяват страданията му, и те плачат — някои с глас поимат. 
*** 
А този Мунчо, какво значат тия негови комедии? Мене хвана да ме издува. 
*** 
Ти, Кандовче, тия протестантски мисли да ги извадиш из главата си, дядовата. Бракът е тайнство великое. Без брак може ли се бе, синко? Тогава защо е черквата, защо е вярата, защо са свещеници, когато хората ще се развъждат като свинете — без венчавка, без благословия божия? 
*** 
Юначеството от всичките добродетели най-силно обайва простия народ. 
*** 
Огнянов си скубеше космите. 
*** 
Чакай — спря той пак Стефчова, — той пита за алъш-вериш? Разбрах, сиреч пита: как отиват приготовленията? Не сме толкова говеда. 
*** 
Лошо нещо е смукателството без мярка — забележи поп Димо, като навири плоската. 
*** 
— Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето, за да го опитваме, майка му стара… та да се не плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат… Читаци няма никак още… Не се видят читаци, майка им стара! 
*** 
Нека прибавим, че забравиха да обадят в града, че топчето „пукнало“ вече. Така щото бедните жени и бабички чакаха до вечерта с памук в ушите да заечи въздухът и да потреперят стъклата от гърма. 
*** 
Ако това движение с нещастните си сетнини не бе довело Освободителната война, то неумолима присъда висеше над него: здравият разум щеше да го нарече безумство, народите — срам, историята — престъпление. Уви, защото тая стара куртизанка, историята, и тя се кланя на успеха. 
*** 
На всички юрушки мандри и български колиби беше поръчано да не дават гостолюбие на никой подозрителен скитник. Българите правеха повече: те гонеха подобни и отиваха да ги обаждат на потерите; често даже жестокостта им дохождаше дотам, щото сами довършваха с един куршум някой ранен или полужив от глад въстаник. Преди две недели същите тия колибари срещаха апостолите като най-мили гости. Стара планина не беше вече легендарната добра майка за юнаците, а коварна мащеха. Пусия… 
*** 
Да дават ответ на бога ония, които помамиха народа. Кога не било уредено, защо си не налягахме парцалите?

12 коментара:

Анонимен каза...

Почти ме нави да я препрочета. По точно тая причина, която си споменал, не я обичам тая книга. Помня я като наивно и досадно четиво. Едва напоследък почнах да се позамислям дали отвращението ми не се дължи на насилственото препрочитане за всичките 3 пъти от литературната ми програма в училище.

bukvite каза...

Много силна книга. Освен, че е първия български роман, като роман тя е била много напред за времето си и реално погледнато в нея има заложени всички елементи на един съвременен роман. Благодара за прочита.

Слави Ганев каза...

Книгата е много добра, много голям психологизъм и разбиране на народовата ни психология. Действията са много живи и епични. Има значимо послание и не е повърхностна. За мен една от най-добрите книги писани на наша почва и има място в светоната класика.

Вазов е написал много силни произведения. Аз много харесвам и повестта "Иван-Александър", която отново показва похвати, които можем да видим в съвременните трилъри и исторически романи. Повестта е много разчупена, модерна, четивна. Говоря напълно сериозно.

Магарето каза...

От както в онова предаване на БНТ я избраха за любима книга на народа, все се каня да я прочета. Главно заради това, че ме подразни всичката критика и оплюване, които се изсипаха по неин адрес... Сега като каза за агнето и зелената салатка ще взема да го направя! ;-)

Стоян Христов каза...

@тери
Радвам се даже и на "почти".:)

@буквите
Ами аз този път я четох не като велика, значима или важна, а просто като смешна. И моля.:)

@Слави
Радвам се, че има и други ценители на същото.:)

@М.
Приятно четене и бон апети!:):)

Karlsson på taket каза...

Аз пък винаги съм си падала по хумора в тази книга. За мен всяка глава е шедьовър. Но в интерес на истината започнах да я ценя двойно повече, откакто научих турски и си припомних руския ;)

Стоян Христов каза...

Знаем те ние, Карлсоне, че разбираш от кладенчова вода.:) А с руския и аз съм намислил да се сближим отново, предизвикателство ми е...

almaak каза...

с руския съм още не първи урок -> http://youtu.be/qD47yuDJqpI. от две седмици го повтарям и напредъкът е едва доловим.

Стоян Христов каза...

хаха, чак сега го изгледах - велико е!!!

Margon каза...

Хелоу, случайно попаднах тук, търсейки нещо за конкретна книга. Много сполучлив подбор на цитати - поне за мен. Поздрави.

Стоян Христов каза...

Хай,
благодаря, специално ги избирах, за да илюстрирам основно смешките.:)

Orehovka каза...

Аз съм една от жертвите на училищната принуда и бащин ентусиазъм. И досега съм чела от нея само отделни глави - е то само тези, които задължително се четат в училище. Предполагам, че човек първо трябва да спре да чувства заплаха от дадена книга, за да може да се отпусне и да я прочете непредубедено.