Джонатан Стрейндж и мистър Норел – Сузана Кларк

От двамата магьосници, живели в къщата, единият е бил шарлатанин, а другият жена — все качества, които не създават добра репутация. 

Алтернативна история на Англия, в която има магьосници. Двамата най-главни имат разногласия, и докато се карат, ги надцаква една мъжка фея. Да бе, честно. И е това. Искрено интересно ми беше само в кратките моменти, когато Стрейндж беше командирован на континента да се бие с войските на Наполеон, но през останалото време мудността на действието едва се траеше. 

Ако човек се абстрахира по някакъв магичен начин от поголовната липса на провокиращи читателския интерес събития, в книгата биха могли да се намерят и някакви плюсове – богат език, на места интересни диалози. За да не изпаднете в заблуда обаче, че цялата книга е толкова изобретателна и забавна, както се вижда от приложените по-долу готини цитати, си припомнете, че те са извадени от нещо с обем над 700 страници. 

Муден и досаден стил. Обстоятелственост и пипкавост. Изгубени са стотици страници без почти никакво действие, а само бръщолевене на празни приказки. О, боже, по едно време очаквах отнякъде да изскочи Фатмагюл и да ми предложи чехли! 

В анотацията на издателя се твърди, че това е „безспорно най-добрият английски роман, писан през последните седемдесет години.“ Моля? Представете си каква "сушава" година ще да е била 2005, щом тази... книга... е спечелила награда Хюго. Има купища автори, включително фантасти, които през същата година са изкарали качествена продукция. Ще намекна единствено за Пратчет, който за 2005 се е отчел само с A Hat Full of Sky и Going Postal. 

За разлика от моето разочарование, Алвин, Копо, Тери и Христо са били повече или по-малко позитивни.

Съотечествениците хранеха силното подозрение, че интелигентността не е британско качество. 
*** 
Мистър Ласелс прошепна на мистър Дролайт, че досега не му се е случвало да върши добри дела и не е знаел, че в резултат на това хора от най-долно потекло започват да се държат фамилиарно с теб, което е крайно неприятно, затова занапред ще се постарае да не прави добро на никого. 
*** 
Но понякога изглеждаше така, сякаш тя се бе влюбила в мистър Стрейндж с едничката цел да се кара с него. Той не можеше да си го обясни. Мислеше, че е задоволил всички желания на дамата в посока към подобряване на поведението си. Беше свел почти до минимум играта на карти и на други видове комар, а и пиеше съвсем малко — не повече от бутилка на ден. 
*** 
Седнал на стол с твърда облегалка, Хадли-Брайт демонстрираше в съвършенство едно от най-важните умения на всеки войник — да заспива по всяко време и при всякакви условия. 
*** 
Членовете му се събираха всеки трети вторник от месеца и се наслаждаваха на същите удоволствия, с които се развличат членовете на всеки друг лондонски клуб: пиеха и ядяха, играеха на карти, говореха за политика и шушукаха за любовниците си. 
*** 
— Неприятно ми е да го кажа, но войниците крадат всичко наред — лорд Ливърпул се замисли за момент и добави: — Или поне нашите войници. 
*** 
Свещено право на пътешественика е да разсейва притеснението си от всяко дребно неудобство, като пише за него на приятелите си.