сряда, юни 25, 2014

Старецът и морето – Ърнест Хемингуей

Това е сборник, в който освен едноименната повест, има и още няколко разказа, които аз лично не харесах особено. И в тях личи характурният стегнат и мускулест стил на Хемингуей, но някак като идея и внушения ми се губят. Да казва малко, а ти да се сещаш много. Е, аз не можах да се сетя особено много.

Харесах все пак неща в „Индианското селище“, „Непобеденият“ (за нещастния тореадор), „Виното на Уайоминг“ (ей, и аз познавам такива хора!), „Краткото щастие в живота на Франсис Макомбър“ (за лъва, за който веднъж ни обърна внимание Джен), но най-силните ми симпатии останаха за „Старецът и морето“. Много силен, пестелив на излишни думи и диалози, привидно скучен – за борбата на някакъв кубински дядка с една риба меч – но всъщност приятен и свойски, защото си спомняш как и ти си говорил така на себе си, когато си бил пределно изтощен, как си побеждавал, а накрая непреодолими сили са ти измъквали успеха под носа, но ти все пак не си се чувствал победен и не си се предавал. Човешки неща, ама от хубавите, за които е приятно да прочетеш.

За стила и маниера на разказване на Хемингуей преводачът Димитри Иванов казва, че едно е да знаеш малко и да кажеш малко, а съвсем друго е когато знаеш много и въпреки това казваш малко. Правило на автора било да разказва само за онова, което лично е видял и изпитал, а темата му била винаги една — за силата на човешкия дух. На пръв поглед последното звучи някак повече джеклондоновско, но като прочетете разказите ще се съгласите, че донякъде е вярно.

Не мога да не отбележа, че за самия Димитри ние знаем и други неща от рода на агентурни имена и досиета, но засега ги оставяме без коментар и отдаваме почит на добрите му преводи на Хемингуей.

Глупавата корица също няма да коментираме.

Започна от нищо, за това как се прави пунш, после се сбихме, аз се подхлъзнах, той ме повали, притисна ме с коляно, хвана с две ръце гърлото ми, сякаш искаше да ме удуши, а аз се мъчех да извадя ножа от джоба си, да го намушкам и да се освободя.
***
Мъж, който работи нощем, не може да задържи жена, ако тя струва нещо. 

12 коментара:

Анонимен каза...

Корицата била глупава, Димитри Иванов бил известен преди всичко с агентурното си име, от малкото на Хемингуей ти не си се сетил много...
Браво!
Нека поразсъждаваме: какво ѝ е глупаво на корицата? Каква корица би била „умна“ (ех, тия „смартфони“...)? Нещо в стил Йеронимус Бош? Или Любен Зидаров? Ама въобще ли тая минималистична, черно-бяла графика не пасва на минималистичното, черно-бяло повествование? Че и литография на всичкото отгоре - тоест огледален, индиректен образ. Нали ме разбираш? Или не?
Не искам да те обиждам, но според мен тая книга трябва да я прочетеш пак...когато пораснеш. Имам предвид не увеличаването на броя свещички на тортата, а натрупването на житейски опит. И Хемингуей, и Димитри Иванов са хора с изключително богат житейски опит. А ти, както изглежда - с изключително беден. В което няма нищо лошо, неморално или нередно. Но опитът ти за критика точно на тая книга звучи доста нелепо. Контрата остава в теб, както се казва. Олекваш, излагаш се и така нататък.

P.S. Хвърлих едно око и на друг твой коментар - за антологията с разказите на великите разказвачи. Слаба работа. Не книгата, а ти. Впрочем забеляза ли чия фигура е на корицата?

P.P.S. Приеми думите ми като добронамерена критика, не като заяждане. Уверявам те, че целта ми не е да те дъвча и да ти се присмивам.

P.P.S. За какво ги четете тия книги бе, хора?! Само за да кажете, че сте ги прочели??

presly каза...

Ее, Димитри Иванов има чудесни анализи и текстове, какъвто и да е... А за Хемингуей... не е задължително да харесва на всички. Аз имам приятни спомени от Старецът и Зелените хълмове на Африка, но никога не съм се връщала към текстовете... не е мой автор.
Между другото антологията я подариха на майка и се мъчих да я чета, но нещо не ми провървя.:)

presly каза...

И Сбогом на оръжията съм чела, може би трябва да пробваш с него или Зелените хълмове, може и да ти хареса.:)

Анонимен каза...

Зонец, първият коментиращ е роден да имплементира (но забележи, не да разработва) опорни точки ;)

1. Няма име, с което да си застане зад поста.
2. Нахранва те жестоко.
3. Накрая аха-аха да се измъкне с "добронамерена критика, не заяждане"

Милото дете златно, как да не го харесваш :)

А

Анонимен каза...

Не бе, четвъртият, разбира се, ти си прав.
Авторът определено е вникнал в същността на творбата, не просто е доловил посланието на Хемингуей, а буквално го е възприел на клетъчно ниво.
Ти си изключително отворен към добронамерена критика (или твоят клиент, съдейки по адвокатското ти изпълнение); или твоят любовник (все ми е тая).
Разбира се, по един от въпросите си прав: името. Името в световната мрежа значи много, нали така? Ако си „име“ - чуват те. Ако не си - не. Без значение какво говориш и какво казваш.
Та... да се представя, де. Аз съм Джон Гришъм.

Анонимен каза...

Милото тролче :)

Продължавай, радваш ни всички :)

А

Стоян Христов каза...

@presly
Съгласен съм за Димитри, много добри преводи, затова и обърнах внимание върху тях. А от Хемингуей наистина ще чета още, дори и само Старецът беше достатъчен да ме провокира. Но ще е след време.:)

@ A
Горкият анонимен човечец, колко мъка има по тоя свят...:)

Анонимен каза...

Каквито сте личности - такива са ви и радостите, далеч не толкова анонимен А.
Това, дето газите плитко, няма нужда дори от споменаване - толкова е очевидно.

almaak каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
almaak каза...

нека и аз да внеса малко ведрост тук.

^_^

knigoman каза...

"Старецът и морето" ми е в списъка за четене, но имам жестоки подозрения, че отново ще имам затруднения да харесам Х. Писател, който ми се иска да харесам, опитах се два пъти, но не ми се получи. Напористо мъжествен, един такъв.
А корицата според мен е удачна. Останах с впечатление, че героите му или са Мъже (гърмят и ловят разни неща), или са просто декор на Истинските Мъже. В този смисъл ми се струва, че черно-бялото е подходящо.

Стоян Христов каза...

Споделям за силните Мъже на Хемингуей и оттам и за черно-бялата корица. Мойта критика беше, че не ми казва нищо за съдържанието. Като се вгледах за 17ти път обаче и забелязах, че май брадатата фигура е обрамчена от нещо като лодка, който от своя страна алалем се намира в море! И това се сетих при условие, че знам съдържанието...