четвъртък, август 07, 2014

Името на розата – Умберто Еко

Давя се в рутина, дните ми се сливат...

Книгата най-общо има две мащабни страни – една криминална история и една познавателна теологична (богословска) страна. Действието се развива през 13. век и в детективската линия проследяваме как францисканският монах Уилям от Баскервил (в едноименния филм – Шон Конъри) и неговият млад помощник (Крисчън Слейтър) разследват смъртта на неколцина монаси в прочут италиански манастир. Там се намира най-богатата за времето си библиотека на Европа, но по най-загадъчен начин започват да гинат хора, които са знаели някаква страшна тайна. Ще разберем ли какво се случва и защо, ще успеем ли да спасим каквото има за спасяване?

Другата страна, която отнема дори по-голямата част от обема на романа, е уж между другото да бъдем запознати с множеството версии и разклонения на християнството до това време. За изявените фигури, за разкола, за обединенията, за папи, крале, отцепници, светии и чудотворци, и ерес, ерес...

Не знам колко време е прекарал Умберто по манастири в четене на богоугодна литература и теологически спорове, но определено разбира много от тия неща. Толкова е вещ в материята, че за любознателния читател е приятно да следи в какви интересни извивки вкарва героите си, когато спорят с някого по философски проблеми. Час по час и за всяка дреболия могат да се позовават на разни всепризнати авторитети от малките векове и така да громят съпротивата на врага.

На наблюдателното и интересуващо се око няма да убегне, че всъщност за Умберто Еко (ама че име, не можеш да го забравиш!) тази част е била по-важната. Чрез познаване на каноните да може да се тълкува и обяснява всяко нещо на земята, всяка житейска ситуация да има своя пример в светите писания.

Това е първият роман на Умберто Еко и някой по-критичен читател би могъл да го укори например в леко непремерен обем, очебийно много бележки под линия или философски отклонения от сюжета, които с дължината си поставят читателското търпение на изпитание. Това обаче е донякъде разбираемо, когато човек се поразрови и научи, че Умберто е не толкова писател на романи, а по-скоро се занимава с философия и е един от големите специалисти по история на Средните векове. Така че човекът просто е писал за любимите си теми и вероятно за по-лесно преглъщане е вкарал и една художествено-криминална нишка.

Не може да не ни направи приятно впечатление слабостта на главния герой (и автора) към личността и делото на Роджър Бейкън – английски философ и алхимик от 13. век, който е един от първите тогавашни учени, проповядващи преоткриването на науката от Античността и научния подход към живота като цяло.

Според Бейкън една от целите на знанието е да продължи живота на човека.
***
Как римляните характеризират викингите: Пиратите от Крайния север се спускали по реките и опустошавали Рим. Езическите храмове били събаряни, а християнските още не били издигнати.
***
Прав беше Бейкън, като твърдеше, че първото задължение на един знаещ е да изучава езици!

ps. Това ревю и леко прибързаната му поява се дължат най-вече на многобройните читателски въпроси и интерес. :)

3 коментара:

Магарето каза...

Ако се жалваш от обеми и бележки под линия, хвани Махалото на Фуко и тогава ще си говорим ;-) Ако не си го чел вече де...

almaak каза...

има и още една линия - яко семиотика, брат! ^_^ за там и бележките под линия не стигат. хихи. има томове придружаваща литература.
та си мисля, че ако има нещо, с което книгата е много силна, то е точно с това, че отделните линии не си пречат. кеф ти детективско четиво, кеф ти теология, кеф ти числа, ъгли, форми, шрифтове, картинки. богата работа ;)

Стоян Христов каза...

Махалото беше предварително изтеглено и след тези силно обезпокоителни думи вече е изтрито. :)

А за богатството и разнообразието от теми, нишки и други залъгалки за интелекта, спор няма. Нека на повече хора да им е интересно.:)