Давя се в рутина, дните ми се сливат...
Книгата най-общо има две мащабни страни – една криминална
история и една познавателна теологична (богословска) страна. Действието се
развива през 13. век и в детективската линия проследяваме как францисканският
монах Уилям от Баскервил (в едноименния филм – Шон Конъри) и неговият млад
помощник (Крисчън Слейтър) разследват смъртта на неколцина монаси в прочут италиански манастир.
Там се намира най-богатата за времето си библиотека на Европа, но по
най-загадъчен начин започват да гинат хора, които са знаели някаква страшна
тайна. Ще разберем ли какво се случва и защо, ще успеем ли да спасим каквото
има за спасяване?
Другата страна, която отнема дори по-голямата част от обема
на романа, е уж между другото да бъдем запознати с множеството версии и
разклонения на християнството до това време. За изявените фигури, за разкола,
за обединенията, за папи, крале, отцепници, светии и чудотворци, и ерес,
ерес...
Не знам колко време е прекарал Умберто по манастири в четене
на богоугодна литература и теологически спорове, но определено разбира много от
тия неща. Толкова е вещ в материята, че за любознателния читател е приятно да
следи в какви интересни извивки вкарва героите си, когато спорят с някого по
философски проблеми. Час по час и за всяка дреболия могат да се позовават на
разни всепризнати авторитети от малките векове и така да громят съпротивата на
врага.
На наблюдателното и интересуващо се око няма да убегне, че
всъщност за Умберто Еко (ама че име, не можеш да го забравиш!) тази част е била по-важната. Чрез познаване на каноните
да може да се тълкува и обяснява всяко нещо на земята, всяка житейска ситуация
да има своя пример в светите писания.
Това е първият роман на Умберто
Еко и някой по-критичен читател би могъл да го укори например в леко
непремерен обем, очебийно много бележки под линия или философски отклонения от
сюжета, които с дължината си поставят читателското търпение на изпитание. Това
обаче е донякъде разбираемо, когато човек се поразрови и научи, че Умберто е не
толкова писател на романи, а по-скоро се занимава с философия и е един от
големите специалисти по история на Средните векове. Така че човекът просто е
писал за любимите си теми и вероятно за по-лесно преглъщане е вкарал и една
художествено-криминална нишка.
Не може да не ни направи приятно впечатление слабостта на
главния герой (и автора) към личността и делото на Роджър
Бейкън – английски философ и алхимик от 13. век, който е един от първите тогавашни учени, проповядващи преоткриването на науката от Античността и научния подход
към живота като цяло.
Според Бейкън една
от целите на знанието е да продължи живота на човека.
***
Как римляните характеризират викингите: Пиратите от Крайния север се спускали по реките и опустошавали Рим.
Езическите храмове били събаряни, а християнските още не били издигнати.
***
Прав беше Бейкън, като твърдеше, че първото
задължение на един знаещ е да изучава езици!
ps. Това ревю и леко прибързаната му поява се дължат най-вече на многобройните читателски въпроси и интерес. :)
3 коментара:
Ако се жалваш от обеми и бележки под линия, хвани Махалото на Фуко и тогава ще си говорим ;-) Ако не си го чел вече де...
има и още една линия - яко семиотика, брат! ^_^ за там и бележките под линия не стигат. хихи. има томове придружаваща литература.
та си мисля, че ако има нещо, с което книгата е много силна, то е точно с това, че отделните линии не си пречат. кеф ти детективско четиво, кеф ти теология, кеф ти числа, ъгли, форми, шрифтове, картинки. богата работа ;)
Махалото беше предварително изтеглено и след тези силно обезпокоителни думи вече е изтрито. :)
А за богатството и разнообразието от теми, нишки и други залъгалки за интелекта, спор няма. Нека на повече хора да им е интересно.:)
Публикуване на коментар