Червей под есенен вятър - Любомир Николов

Сами можете да се убедите, че Любомир Николов си е създал сериозно име в българската литература – най-малкото с великолепните преводи на Толкин. С тази негова авторска книга обаче, с която навремето е спечелил сума награди, нещата стоят малко по-различно.

За времето си (1986) вероятно идеята е била особено оригинална, но твърдението, че е изпреварила световното начало на киберпънка, вече клони към не особено обективна фенска пристрастност. Най-малкото защото освен идея, аз напразно очаквах да открия в книгата и добра реализация.

По-голямата част от обема на книгата е някакъв кошмар от лутания на главния герой и неговата разумна пантера. Толкова уморително начало! Изброяват се какви ли не подробности и нищо не се случва. Как може пантера, пък макар и разумна, да борави с огнестрелно оръжие? А последвалият потоп от необяснен и дразнещ хаос? Каква цел може да оправдае десетки страници газене в кошмар от несвързани картини? Ами Мики Маус? Това просто не е сериозно. Хаотични подскоци из разни светове, в които героят се потапя благодарение на някаква чужда воля, и съвсем скоро след това ги напуска, за да попадне на ново място, с нови закони, ограничения и заплахи.

Накрая в сбит вид под формата на телевизионно интервю с автора на революционна технология ни се сервира обяснението, че този човек от началото на книгата не е бил истински, а той, световете и действията му са били генерирани от компютър. Изненадата е, че технологиите са позволили такава детайлност, че телевизионният герой да се осъзнае (макар и не класово) и да се превърне в нещо като изкуствен интелект. Хрумването е наистина нестандартно, но за моя вкус беше сервирано в не особено апетитна текстова форма. Така трудно се чете.

Силно сходно с моето мнение е споделил Алвин още през 2011.

В Уикипедията има интересен портрет на автора:

Това беше най-хубавото на света — да знаеш, че имаш работа, но няма защо да бързаш.