Джеръм К. Джеръм, знаете, пише на онази граница, като всеки
хуморист, която е твърде близо както да обиди, така и да разсмее човека. Аха да
се засегнеш от безпардонните му твърдения още в заглавието, и той кривне в
друга посока – старателно и подробно да ти обяснява странното си схващане за
света, живота и човека, което няма нищо общо с това, което ти си си помислил.
Всичко излиза съвсем безобидно и няма нищо против теб. Май. Та може ли такъв
благовъзпитан и внимателен джентълмен да иска да се подиграва с теб?
Джеръм К. Джеръм е изключителен професионалист. Не съм
проверил дали и какви приходи е получавал чрез писателската си дейност, но изобщо не се съмнявам в това, защото е
видимо страшно високото ниво, на което са построени текстовете му. Забавни, изпипани
като стил и език, премерени и винаги с оригинална нишка на провокация в тях. Някои
от по-интересните фейлетони(?) са озаглавени така:
- Толкова ли сме интересни, за колкото се мислим?
- Трябва ли жените да бъдат красиви?
- Кога е време да се радваме на живота?
- Прекалено до късно ли се излежаваме?
- Трябва ли женените мъже да играят голф?
- Грешка ли са ранните бракове?
- Трябва ли военните да бъдат учтиви?
- Защо мразим чужденеца?
Това са свободни разсъждения по темата от заглавието и не са
разкази в класическия им смисъл. При всички случаи обаче са интересни и човек
лесно открива в тях класически смешни неща, а от всички хумористи, които
познавам, като че ли най-много ми заприличаха на нещата на Бранислав Нушич.:)
Мина малко повече време откакто довърших тази книга и
първото впечатление отдавна ми избяга, но дори и сега останалото е силно
положително. Скоро пак ще чета от чичо Джеръм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар