Първи впечатления от последно прочетеното: Зависимост

събота, април 30, 2016

Зависимост - Михаил Караиванов

Михаил Иванов е млад професионалист в добрия смисъл на думата, наслаждаващ се днес на онзи кратка погранична зона между безгрижието на младостта и предимствата на натрупания разнообразен житейски опит. Чувствителна и впечатлителна натура, благословена със заразителен смях. Човек, който не само усеща поетичните моменти в така прозаичния ни живот, ами и съумява да им придаде подходяща словесна форма, да я запише и дори издаде в стилно и елегантно книжно тяло. Да, това е тази книга. И нека корицата на талантливата Моника Димитрова не задържа вниманието ви само върху черно-бялото внушение, обърнете внимание и на нюансите, на онази загадъчна аура около нещата и хората, която никога няма едно-единствено значение. Така е и със стиховете в книгата, за които самият автор коментира, че макар винаги да има конкретни причини за написването им, това как всеки читател ще разкаже историята им за себе си, зависи само от него.

"Зависимост" е първата книга на автора и това е така, не поради творческа суша, а просто защото изкушенията на поетичното слово са го докоснали сравнително скоро - "най-възрастните" стихове в книгата не са навършили и година. Общо над 50 произведения са намерили място в книжката, като повечето имат така характерния за автора стегнат и компактен вид. Темата очаквано е за зависимостта ни от Нея, от тази, която често кара нас - уж по-трезвата и разумна половина от човечеството - да правим планини от глупости в стремежа си да я спечелим. Формата е разнообразна, неограничавана от стриктни канони и правила, а във внушенията освен еуфорията на имането и тъгата по нямането прозира и още нещо категорично мъжкарско. Жените просто не могат и не пишат такива стихове. Не мога да дефинирам каква е причината за това, но този характерен нюанс не може да бъде сгрешен. Решителен и настъпателен, когато трябва, нежен и внимателен, когато Тя (музата, строфата?) го изисква.

И това не е всичко. защото поетичните натури често намират повече от един начин за изява. Така е и с Мишо и групата "Модика", където той заедно с няколко приятели превръща емоциите в мелодии. Някои са вече познати ни от репертоарите на звездите в рок-жанра, а други - чиста проба оригиналност, композирана върху текста на същите тези стихове от "Зависимост". Точно така, някои автори скромно са се надявали техните стихове пак да се четат, а тези на Мишо вече се пеят.:)