Чужди звезди – Ерик Симон

Малко сборниче с разкази от преди близо 40 години. Още тогава Ерик Симон е бил сериозно име не само в писателските среди на тогавашното ГДР. През годините след това той нерядко е номиниран за престижни конкурси и продължава да печели какви ли не награди. Преди няколко години берлинското издателство Шайол започна да издава поредица томове с негови разкази, като досега май са стигнали до №5, което е явно доказателство, че неговите песни пак ще се четат. Ако ме разбирате...

Разказите в тази книжка са разделени условно на два цикъла – за чуждото и за звездите. И в двата се усеща някакъв неопределен полъх от времената на класическите съветски автори, но не само. Героите са често смели и себеотрицателни учени, фрашкано е с ракети, космически кораби, а понякога дори и безрезултатна борба с безхаберието на чиновника и бюрокрацията. Тук-там малко любов, времеви парадокси, класически неща, които са вълнували още и компанията азимовци, шеклевци, бредбърци и т.н. Не рядко в историите на Ерик Симон има изненадващ край или обрат в действието, който да ни провокира с предположението, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. На няколко пъти се среща предположението, че след първоначалния ентусиазъм по овладяването на космоса скоро тази мода ще премине и само след няколко години никой няма да се интересува от това до степен да няма кой да посрещне завръщащите се от звездите герои...

В заключение, това са няколко приятни фантастични истории (особено ме грабна последната - "Пришълецът"), които е интересно да се прочетат. Както споменах, вече не се пише така. Не знам дали е за добро или зло, но най-малкото сверява часовника на читателя.