Дневник от панелните блокове - Никола Крумов

Никола Крумов разказва смешни кратки истории във фейсбук и в един момент се натрупва критична маса от щастливи читатели, която го тласва към издаването на историите му в книга. А те, фейлетоните му, са основно за: него, годеницата му Нора и котката им Ивелина.

Главният герой е уж типичен представител на клишето за вида неандерталци от северозападна България, но същевременно това е външна черупка, която в моменти на крайна мобилизация може да бъде отстранена, за да блесне ранима и човеколюбива същност. Високо морална и справедлива. Но нея обикновено я мяркаме за кратко, в повечето от кратките и смешни историйки заварваме героя по потник, да пуши и пие от сутринта, да за мърля и троши неловко всичко, до което се докосне, да забърква каши, трудни за обясняване, но всичко му се прощава великодушно от годеницата с божествено тяло, която на всичкото отгоре всеки път неизменно го награждава с плътско щастие. Защо ли? Защото е Мъж!

Авторът е самороден талант. Той не е литератор и не пише така книжовно и премерено, както би очаквал човек, когато чете нещо написано в книга. Стилът е по-скоро като на онези духовити образи, каквито всички сме срещали, които без да питат започват да ти разправят за собствените си подвизи от казармата, за успехите им сред жените, за колите, спорта... Видимо липсва школуваното писане на професионален писател. Метафорите са оригинални и най-често смешни, но с прочитането на няколко разказа постройката става предвидима и леко доскучава, защото винаги е една и съща.

Освен кратките фейлетончета за Суперкольо, Норка и Ивелина, книжката съдържа и няколко по-дълги истории, както и известен брой стихчета. Последните не ги четете, ще си развалите впечатлението от духовитостите от първата част.