В отдела за разследване на стари случаи Хари има нова партньорка на име Лусия Сото - младо момиче с амбиции, лек показалец, когато е върху спусъка, и вече няколко трупа зад гърба. Разследваме застрелян мариачи, който умира от усложнения чак 10 години след изстрела. Нещастната му съдба е умело използвана от местни политици, а намесата на политика в разследванията е нещото, което Бош дълбоко ненавижда. Не стига това, ами и нещата се преплитат с още по-стар случай, в който при умишлен палеж на стара сграда загиват дечица от подслонената там детска градина за бедняци. Утежняващото обстоятелство е, че седемгодишната Лусия Сото е била една от малкото, които са оцелели в пожара на Бони Брей. На едната й ръка са татуирани имената на загиналите приятелчета, а амбицията й да стане полицай мисля е ясна и на слепите. Картината се допълва още с няколко дръзки банкови обира и клиширано изкупление в манастир.
Този роман е крайъгълен камък в кариерата на любимия ни детектив Хари Бош - непослушното момче от ЕлЕй беше уволнено и окончателно пенсионирано с един удар. И в предишните няколко книги се забелязваше, че Конъли го е приготвил за раздяла, но там подозирах, че ще негов наследник ще бъде дъщеря му Мади. Лусия обаче като че ли е по-добър вариант, толкова много прилича на Бош - мизерното и нещастно детство, страстта в разследванията, преследването на "инерцията", лекомислените изстрели. Не искам да съм лош пророк, но засега има само още един роман за Бош, който не съм чел, и се надявам да не стане някоя беля с него и да го пременим за последно...
“Harry, what the hell were you doing?” she yelled. He didn’t
answer at first. He watched the car until it turned right at the next block and
disappeared. “Sending a message,” he finally said. “What message?” she said.
“We don’t even know if they were Thirteenth.” “Doesn’t matter who they were.
Our gang is bigger than theirs. That’s the message.”
***
“Okay, be ready.”
“For what?”
“Anything.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар