Калуня–каля – Георги Божинов

Георги Божинов пише хубаво, умело, за интересни хора от помашките села Скрибеня (Сатовча), Жежла (Жижево) и Царън (Црънча) в размирните времена на 1876-та, но не ми харесва особено много за кои техни страни е подбрал да пише. Не за промените, за свободата, не за справедливостта, не. А за несигурните пътища, по които може да поеме съвестта на човека. Колко лесно започва хлъзгането по плоскостта на компромисите да вършим неща, които са в пълен противовес с каузата, заради която твърдим, че ги вършим. Може ли да вършиш несправедливости, докато се мъчиш да поправиш чужда такава? Може ли да крадеш и убиваш, за да възмездиш други, които са пострадали от същото? С правото на силата да раздаваш някаква правда там, където други насилници са злоупотребили. От моя гледна точка обаче по тоя път правилни решения няма, а само тъга и разсипия. Да виждаш в началото на романа, че там дето силата е била впрегната в продуктивен труд, от който се раждат блага и води до по-добър живот, малко по-късно същата сила вече да води до разрушения, смърт и всевъзможно човешко нещастие. Което се разлива навред и е все по-трудно да бъде спряно.

Тази книга е написана с много познаване на местата, за които разказва, на хората, на живота им, даже на тогавашния им език. Не знам дали днес някой български писател изобщо е в състояние да напише нещо толкова истинско за тези места. Георги Божинов е могъл в този единствен свой роман. Писал го е в края на 70-те години и е бил издаден през 1988, когато общественото мнение се е вълнувало от други неща като Възродителния процес, и романът е останал незабелязан. Преоткрит и преиздаден е преди две години и сега се радва на заслужено голямо внимание.

Това обаче е една доста тъжна книга. Не мога да кажа колко е велика и къде точно е мястото й в българската литература. Знам само, че е хубаво да се прочете, макар да не е задължително. Защото според мен лошото не трябва да се насърчава, да му се дава реклама и да се популяризира. То само си намира достатъчно много пътища, лоши примери има достатъчно, а аз не се чувствам длъжен да им помагам.

Ако някой се чуди на заглавието, Калуньо е името на главния герой, а каля е „калето“, огромната къща с високи дувари, която строи на фона на другите събития.

Интересен коментар на книгата можете да откриете в Литературен вестник.

- Ти нали сам разправяш, че не искаш да се бъркаш. Анджак. Неправият точно това сака - да не му се бъркат. Ще рече - ти му помагаш...
***
Кога сиромах човек яде кокошка? Когато кокошката е болна, или когато той е болен...