„Отвъд играта“ е по-стара книга от „Кривата на щастието“. Тиражът е бил изчерпан, добавени били някои нови истории и сега тя беше преиздадена след огромния успех на „Кривата“. Много ми хареса, че издателство „Вакон“ бяха предложили опция да те уведомят веднага щом излезе, за да можеш тутакси да си я поръчаш. Разбира се, продължават да доставят безплатно за цялата страна.:)
Насладата от несравнимия стил на разказване на Иво е налице. Десетките интересни истории зад фасадата на известните имена – също.
Предполагам, че голяма част от силата на историите идва от това, че Иво най-искрено, по детски се вълнува от човешките постъпки и съдби, за които разказва. Никой не може да ме накара да повярвам, че ги пише просто така, като рутинна работа, която трябва да бъде свършена.
Десетки са незабравимите истории и трудно може да се фаворизира някоя. Красивата игра на Сан Антонио Спърс и "системата" на Грег Попович, за изоставеното русначе без крака, което става мега звезда, след като е осиновено в Америка, за нечовешката игра на Леброн, за скромния Федерер, който винаги оправдава победите си с късмет, за България, която е своеобразен рай, за спорните качества на Дейвид Бекъм, за многоликия Андре Агаси, за доктора, който откри защо състезателите по американски футбол се разболяват от Алцхаймер на 40 години, за епохата на Уилт Чембърлейн, разбира се за д-р Нейсмит, за това как се изкачва Килиманджаро без чужда помощ, когато нямаш ръце и крака, за още толкова много места и хора, които искам да видя. Дори нещо повече, след разказите на Иво аз вече имам нужда, вътрешна потребност да ги видя, да чуя как кънти залата на "Канзас", да оставя цвете на паметника на д-р Нейсмит, да надникна тук и там.
Това прави Иво с нас, пали и раздухва огньове, които съзнателно или не с годините сме забравили да поддържаме. Затрупали сме ги с рутина, ежедневие, оцеляване до уикенда, а всъщност можем и искаме много повече. Защото къртовският труд по гоненето на коя да е мечта не тежи, той не е препятствие, а страст, и колкото и да остаряваме, винаги ще сме жадни за нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар