сряда, януари 04, 2017

Теории за полета - Саймън Мордън

Представете си случка - получаваш като подарък от колеги роман от автор, когото не познаваш, и сам не би си купил, който роман на всичкото отгоре е втора част от някаква свързана история. Не започва много добре, нали? И после това нещо ти отвява главата! Невероятно!

Петрович е физик от руски произход, който освен гениални открития и купища цветисти псувни на майчин език, има още много какво да покаже. Заварваме го в суматохата на това, което е останало от Лондон след бунта на машините. Точно така, автоматизирането на автомобилите и интернетът на нещата са много хубави поне до момента, когато не се появи достатъчно могъщ изкуствен интелект, който има свои виждания как да управлява огромното си царство. Има обаче и добри новини, оцелялото от първата част електронно същество е първа дружка на Петрович и с негова помощ нашето момче вече има повече шансове да спаси жена си и останалото от града, когато врагове като ЦРУ и Външните решат да турят пепел на града в буквалния смисъл. Надбягване с опасности, препускане из улиците на метрополията, битки, загадки, шпионски игри, още битки и приятен полъх от далекоизточна екзотика. Петрович понася незаслужено много, но въпреки щетите ще ви изненада приятно. 

След сайбърпънк прозренията на Гибсън си мислех, че никога няма пак да се пише толкова фантастично. Е, по едно време Нийл Стивънсън решително ме опроверга, но като че ли мини-жанрът наистина вече не беше на мода. Дори бардовете от "Бард" пристанаха на по-лесно смилаемото фентъзи и издаване на по-слабите и неизвестни творби на големите майстори. А през цялото време Саймън Мордън си е бил тук, ама кой да му обърне внимание? Кой ли - странно, но до него първи у нас са допърхали от "Колибри". Саймън Мордън се оказа англичанин, има докторска титла по геофизика, пише отдавна, а за тази си поредица е получил наградата на името на Филип Дик. Преводът е работа на Васил Велчев, за който съм сигурен, че освен професионално предизвикателство е било и голямо забавление да слаломира из гъсталака от руски псувни. Накрая на книгата даже си има и легенда!:):):)

Не знам дали ако бях чел предисторията щеше да ми бъде толкова загадъчно-интересно, но и така беше супер. Чете се за няколко часа. Още от Саймън Мордън? О, да!

Те [медиите] търсеха сензация, а не просвещение.

Няма коментари: