четвъртък, октомври 24, 2019

It's Not about the Bike: My Journey Back to Life - Lance Armstrong

Move. If you can still move, you aren’t sick.

Това е автобиографична книга на големия колоездач Ланс Армстронг. Когато е на 25 години, той се разболява от рак, а книгата разказва за живота му преди това, за борбата с болестта и за част от успехите му след това. На български книгата е преведена като "Пътуване обратно към живота", но нещо в текста ме провокира да я потърся в оригинал.

Казано просто така, книгата може да изглежда и тъжно-скучна. Но на практика тя е изключително увлекателна и в Америка и по света се препоръчва като наръчник за мотивация. Какво може да постигне един младеж, оцелял от последен стадий на рак, операции и химиотерапия, който преди това не е умеел нищо друго, освен да кара колело. Това е и книга за силната воля за живот, за ината, който може да бъде овладян и впрегнат в някаква градивна посока, за отказа да се предадеш, за яростта и агресията, които могат да бъдат контролирани и в правилния момент да ти дадат онзи тласък, който те издига над масата и те прави победител.

Навремето, след като оздравя, Армстронг спечели Тур дьо Франс рекордните седем пъти, като вероятно е един от най-проверяваните за допинг спортисти в света. Никога не е имал положителна проба, но това не попречи години след титлите му в Тура да бъде наказан, а титлите отнети само по показания на негови бивши съотборници.

Шосейното колоездене е гладиаторски спорт. Дори ако човек се е интересувал поне малко от съвременните състезания, той ще знае, че е напълно изключено човешко тяло да издържи на такива натоварвания, без подкрепа от постиженията на съвременната медицина. Дори и да успее един колоездач да пробяга в състезателно темпо 100-200 километра дневно, то обезателно ще трябва да му се помогне във възстановяването, защото това трябва да го повтори на следващия ден, и на по-следващия и така три седмици. И това само за една титла. Ланс по природа е бил супер атлет, а жестоките тренировки още повече са шлифовали това природно предимство - максималният му аеробен капацитет (VO2max) е нечовешки - 85, а в пика на кариерата му пулсът му в покой е бил около 34! Това са факти, които не са резултат от допинг, затова за голяма част от феновете на спорта отношението към Ланс Армстронг беше прекалено. Защото най-малкото той направи този спорт много по-популярен и запали огромно количество любители да го практикуват.

И макар да е бил такова чудо на природата и там горе някой да му е намигнал, дори Ланс има проблеми със завръщането към нормалния живот. Защото след болестта не започва автоматично да печели всичко, дори за момент хвърля кърпата и решава да се откаже завинаги от спорта. Вероятно само приятелите, майка му и жена му са тези, които носят отговорността за това постепенно да закърпят психиката му, за да може да си повярва пак и от развалина с пенсия за инвалидност, да стане истински гладиатор.

Ланс, за нас ти винаги ще бъдеш шампион!:)

- Why don’t you just quit?
- Son, you never quit.
***
If there is a defining characteristic of a man as opposed to a boy, maybe it’s patience. 

Няма коментари: