сряда, февруари 19, 2020

Две години ваканция - Жул Верн

Една нощ точно преди началото на лятната ваканция страшна и изведнъж разразила се буря отнася голяма платноходна яхта от пристанището в Оукланд, Нова Зеландия. Отнася я на изток в открито море, влачи я през целия Тих океан и я разбива на самотен остров. Дотук нищо чак толкова необичайно като за средата на деветнайсти век. Особеното е, че на яхтата вече са се били качили петнайсет момчета от пансиона "Чеърман", които на другия ден е трябвало да бъдат наградени с кратка разходка близо но Новозеландския бряг. И нито един възрастен. Благодарение на късмет или щастлива съдба всички деца оцеляват при неволното си пътешествие през океана и дори при крушението в скалите на необитаемия остров. И тук започва тяхната близо двугодишна одисея, която проследих с неочаквано голям интерес.

Както можете да си представите, предизвикателствата пред децата не бяха никак малки. Отначало бяха ангажирани със спасението и оцеляването си, но впоследствие сами си добавяха нови и нови отговорности и задължения в опитите си да създадат що-годе цивилизовани условия на живот. Разпределението на задачите, организацията на труда, редовното и точно записване на наличното и нужното, припаси, инструменти, храна, подслон - всички тези най-основни моменти се удаваха някак спонтанно на петнайсетте момчета, които съумяваха да запазят условно добрия тон и разбирателството, и макар за финал да имаше по-кървави събития, дружината не изпадна в диващината и разрухата на "Повелителят на мухите". Някой може да каже, че не е достоверно, че не е възможно или не по силите на деца, и в някои подробности може и да е прав, но за силата на духа, смелостта и морала като че ли възраст няма.

В невръстните си тийнейджърски години, като връстник на героите от този роман, бях страшно запален по приключенските книги на Жул Верн. Премеждия, изобретения, нови земи, опасности и рискове, благородни мотиви и действия. Някои от тях опитвах да препрочета на по-стари години, но все ми се струваше, че действието не съответства на по-забързания 21-ви век. Този роман обаче ме грабна също като едно време и нямах търпение да науча какво ще се случи. Страхотно четиво, което препоръчвам от сърце! 

За завършек ще добавя последния абзац от книгата, който е подходящ колкото за възпитаване на деца, толкова и за всички възрастни с проблеми:

Безспорно никога ученици от пансион няма да бъдат принудени да прекарат ваканцията си при такива условия. Но — нека знаят добре всички деца — при ред, усърдие и смелост няма положения, колкото и опасни да са те, от които човек да не може да се измъкне.

Аудио книгата чете доброволката Ирина Илиева, на която отново благодаря!

2 коментара:

Анонимен каза...

Човек има всичко, което му е нужно, за да живее, работи, мечтае и твори.
Извървял ли си първите седем години вече си почти готов, а ако наближаваш или си преминал 14 година би трябвало да си готов да бъдеш и себе си, и човек. Жул Верн не би го казал с тези думи, но очеизвадно той винаги пише и милее за човека и за младите духом.

„Две години ваканция“ е може би най-младежката и обичаща книга на Жул Верн – в нея цяла завера от робинзоновци не само никога не пада духом, а възражда и вае бъдещето на човечеството. Приказна книга – и аз горещо я препоръчвам на всички.
http://trakietsadobri.blog.bg/

Стоян Христов каза...

Подкрепям позитивния коментар, като само ми се иска да добавя, че след прочита и тези над 40 години също се чувстваме с повече вяра в доброто у човека.:)