понеделник, юни 22, 2020

Мисия Земя: Черно сътворение - Л. Рон Хабърд

След "Планът на нашествениците" Мисия Земя продължава с втората част от декалогията (знам, ужасно звучи) и премеждията на злодея Солтан Грис и нищо неподозиращата му жертва Джетеро Хелър, но вече на Земята. Точно така, абстрактните кроежи приключиха и вече сме в базата на извънземните в Турция, където те от години организират и ръководят производството на опиум и хероин! Тук е и некадърният злодей, през монитора на който проследяваме какви ги дроби Джет в Америка, защото предварително на зрителните му и слухови нерви бяха монтирани тайни предаватели.

А пилотът-инженер не се помайва! Въпреки всички заложени препятствия и капани, целящи директното му ликвидиране, той най-невинно започна да опознава света, страната и хората и да се интегрира по най-ефикасния начин. Съответно първите му запознанства със земляните бяха с квартални биячи, наркоманки, корумпирани ченгета и ФБР-ейци, подли адвокати, италианската мафия и дори борсата и университетското образование. Навсякъде Джет се намъкваше с усмивка и добри намерения, като според случая някъде му отвръщаха със същото, а другаде се опитваха да го пребият или пречукат, като и в двата последни варианта опиталите се завършваха помлени и захвърлени безразборно по терена. За да наблегне на това колко е заслужил топло отношение героят му, Рон Хабърд настани Джет в президентския апартамент на най-луксозния публичен дом в Ню Йорк, който обслужва само дипломатите от ООН. Вратата му не се заключваше, а видеовръзката от очните му нерви удобно прекъсваше, за ужас на Солтан Грис, точно когато при мишената нахълваше някоя от труженичките.

Смешките са все така приятни, а е интересно и да се проследи по ирониите какви неща са процъфтявали в САЩ през 1986, кое се е отплащало и с кое не е имало смисъл да се занимава човек. Въпреки всичко обаче останалите 8 части от поредицата вероятно ще си останат недочетени. Твърде много ми се вижда, а като сумарна стойност не изглежда достатъчно, че човек да му посвети дните и седмиците си.

Походих малко из двора. Две от децата беряха грозде и аз ги обвиних, че ядат повече, отколкото берат и след като ги разплаках хубавата, ги ритнах и се почувствах по-добре.

пп
Забравих да добавя, че традиционно всяка нецензурна дума в текста е заменена с "бибип", което продължава да е яко. Оказа се, че авторът е приключил житейския си път в същата тази 1986, когато е излязла книгата, без да успее да я види. Номинирана е за наградата "Хюго" през 1987.

2 коментара:

Кал каза...

Тъкмо щях да те предупредя, че от четвърта книга нататък Хабърд кривва в садо-мазо (от грозния тип) и откровена некрофилия... но ти и сам си се отказал. Съвсем навреме. :)

Стоян Христов каза...

Не знаех подробностите, но благодаря все пак, има защо. Ще ги подаря на някой, който не е чак толкова осведомен.:)