вторник, декември 29, 2020

Джуджетата. Том 1: Претендент за престола - Маркус Хайц

Поредицата за джуджетата на Маркус Хайц отдавна ми правеше впечатление из чужди и бъграски книжарници, явно по някакъв начин издателите му са съумели да го направят популярен. За съжаление подозрението ми беше, че това се е случило благодарение на търговски похвати, а не на писателски талант, в което най-накрая се убедих лично след прочита на първия том.

Вселената е истинско фентъзийско клише - джуджетата, копаят мини, коват, пият бира и се бият, човеците са или воини, или магьосници, а елфите са в същата картина основно за украса и да дразнят джуджетата. Очаквано, акцентите (два броя) са върху брадатите дребосъци, които а) свикват избори за следващ крал на всички джуджушки кланове и б) едно самотно осиновено джудже е изпратено от човешкия господар, на когото е служило цял живот, да иде и да срещне най-после своите. Тази смес от личните терзания на джудже, отгледано от човеци, и борбата да надмощие между клановете, се случва на фона на катаклизъм, който разрушава Бариерата, която досега е удържала ужасни зверове като орки и алви (това са анти-елфите) да не нахлуят във вече описания свят. Най-могъщите магьосници се събират, за да обединят сили в поправянето на разрушението, но за тяхно съжаление има един, който вече служи на тъмната страна. В тази връзка мисията на наблюдаваното от нас джудже от роднинско-опознавателна се превръща в светоспасителна и аха да разберем как ще бъде изкована Единствената бойна брадва, която може да ни помогне, и томът свърши.

Постройката, езикът, героите и въобще всичко говори за един вероятно млад и начинаещ писател, кой е споделил малко фантазия и повече стандартни фентъзи клишета. Донякъде това доскучава, но пък от друга страна акцентът е върху джуджетата, което го прави по-скоро необичайно четиво, защото те като цяло са симпатяги и умеят неща, на които симпатизирам - обичат да коват и да пият тъмна бира.

Съмнявам се, че някога изобщо ще чета друга книга от поредицата. Приемам, че авторът пише за друга аудитория, а не защото не умее да разказва интересно. Разбира се, има и други мнения.

А, забравих да кажа, има и зомбита!:)

4 коментара:

Анонимен каза...

Според мен преводът на български не е качествен. Спомням си когато 2009 прочетох книгите на немски, веднага писах на автора и го питах дали някога ще има превод на български. Тогава нямаше планирано такъв превод, но той каза, че ще се опита някой ден книгите да излязат и на български. След години го срешнах 2 пъти. Първият път беше на PERRY RHODAN-WeltCon през 2011 в Манхайм, той тогава беше писал за Пери Родан и беше поканен, тогава още обеща да напише още една книга продължение на "Джуджетата", коята едва другата година след 9-10 години излиза. Неговата редакторка също е много интересен човек и много интересно описва Маркус Хайц и неговия начин да пише книги и да се вдъхновява на една среща, когато представяше нейна лична новоиздадена книга. Поредицата тогава и до сега ми остава от най-любимите, а от мен са прочетене от 2009 до сега прочетени сигурно десетки, вероятно стотици книги. Немският език е особен и може би преоводача не е успял да предаде атмосферата на книгата на български, не е едно отрицателно мение за книгата чувам от България, което лично ме натъжава, като си спомня за ентусиазма ми тогава да се направи всички възможно да може и българския читател да прочете тази прекрасна поредица и да се срешне с този нестандартен немски автор.

Стоян Христов каза...

Привет и много благодаря за коментара! Наистина има някои моменти в превода, които не звучат особено гладко, и не знам това дребно камъче за градината на преводача или на редактора е. При всички случаи обаче за мен това е нещо, което не би могло да ми развали удоволствието от оригинална и добре написана книга, начели сме се на десетки такива.🙂

Адмирации и черна завист за личния контакт с автора! Личи си, че е човек, който не се плаши да рискува и опита на реализира мечтите си, колкото и да са фантастични.🙂 Участието му в явлението Пери Родан най-малкото е атестат, че и други хора са забелязали таланта му. Аз все пак се колебая дали да продължа с поредицата, но вероятно бих се пробвал по две важни за мен причини - любопитно ми е как ще звучи в оригинал и още по-любопитно ми е как нашият симпатичен герой ще успее да изкове онази супер специална брадва, въпреки всички пречки. Защото той ще успее, нали? Толкова книги сме изчели именно заради симпатични герои...

Unknown каза...

От немския книжен пазар има доста малко преведени книги, независимо от кой жанр. Интересът е явно малък в България или няма способни преводачи, които да се захванат с по особените жанрове. Друг проблем е, че ако някоя книга се преведе, то тя се превежда след 10, 15 години от излизането и тя може да не е вече така интересна или актуална, както преди 15 години. Светът също е голям и има всяка година добро творчество от Африка, Азия, Южна Америка. Но знам не зависи от немските автори. Един Андреас Ешбах (който също прави четения пред аудитория като идва на посещения от Бретан в Гернмания и е така земен и ненадут като Хайц) още не е преведен на български. Може би един ден след 10-15 години ще бъде преведен, но тогава никой няма да иска да го чете, защото идеите му ще се остарели. Кой би прочел днес на български "Die Haarteppichknüpfer" и би разбрал оригиналността на произведението от 1995-1996 г. Би било обаче чудесно ако поне книгата му "Perry Rhodan - Das größte Abenteuer" се преведе като компромис и възможност повърхностно да се запознае българския читател с Пери Родан.Мисля на Mаркус Хайц серията за тъмните елфове ("Die Legenden der Albae") не е преведена още, а джуджета явно са били за опипване на почвата и след като експеримента се оказва без голям интерес няма да ги преведат, а света им е интересен и всичко е доста нестнадартно за тогавашното си време (2009 г). Джуджетата са от 2003г и тогава Хайц наистина е бил млад, но книгата не е слаба за това, просто си мисля е много сложно да се представи с думи този "приказен" свят автентично на български, така че да заинтригува читателя. На немски имаше също като поредица театрални четения на книгата пред публика в съпровод на една група, която има репертуар от средновековна музика "Die Zwerge Live", аз го гледах в една мнго стара празна индустриална фабрика пригодена за четенето и беше много впечетляващо тогава, може би и заради декора, атмосферата и гласа на четеца. Много след това Хайц почва да пише като на поточна линия и смъква нивото в някой от другите поредици, защото се иска от някои издателства и проекти да се пише и за по-непретенциозните читатели, за да може да се обхване по-широк кръг от читатели. Това остава без коментар. Неговата тогавашна редакторка разказва: във влака от Цвайбрюкен до Мюнхен написал 30 страници (5 часа), а тя с мъка и дисциплина написвала на ден 10 страници. Но нека си пожелаем за новата година 2021 много нови стойностни прочетени книги, независимо в кой жанр и от кой език. :)

Стоян Христов каза...

Така е, масово издателите признават само англоезични източници. Вероятно си имат причини и по-трудно се продава друго, особено фантастика, за която и без друго пазарната ниша е микроскопична. Аз също имам слабост към немските фантасти, чета и превеждам от фенски подбуди къси разкази от време на време, някои от които излизат в електронното списание "Сборище на трубадури". Опитвал съм да търся контакт и съдействие за издаване на два сборника с разкази (на Ешбах и на Арно Беренд), но където и да попитах, навсякъде получавах откази, масово се смята, че това е непродаваема материя. А времето си минава и както стана дума, ще им мине времето на тези истории и дори след години да се намери начин, има шанс вече да не звучат актуално.