Вира Уонг е грижовна бабка, която живее в китайския квартал на Сан Франциско, вдовица, синът ѝ живее другаде и работи много. Тя държи занемарено магазинче за китайски чай, в което в днешни дни не влиза никой. Докато една сутрин на открива в магазинчето труп. След това изведнъж няколко души започват да влизат често-често, а тя се заема да разкрие кой от тях е убиецът, защото нещата не бива да се оставят просто така.
Освен чисто криминалната загдка, която не ни е безразлично да проследим, има и друго. Познатият образ на хипер грижовна майка, домакиня, жена, която по силата на десетилетния навик засипва всички невинни с купища домашно приготвена и непоискана вкусна храна. Храната, обаче, е сила и магия. Грижа, която те предразполага по-силно от всичко, защото пред нея всички сме равни. Тя обезоръжава и с нея е невъзможно де се спори. И по целия свят има готвещи майки, които добре знаят това.
Напоследък има един тип корици, които изглеждат като рисувани от инфантилен ИИ наивист. Тази е от тях. Да, фактологично е вярна, но първо всичко е нарисувано първосигнално (надничаща жена, чай и череп), и второ - всички лица са младежки, само дето са нарисувани със сив цвят на косата. Такъв образ няма нищо общо с обрисувания от авторката в текста на книгата.
Вира би трябвало да изглежда по-скоро като дребно бабе, опаковано с огромни слънчеви очила, козирки, допълнителни ръкави и маратонки с платформи, изтощена къса къдрава коса и странно червило. Като някой, който би играл маджонг с комшийките, докато одумват квартала и обменят информация къде са намаленията, ако не беше толкова болезнено самоуверен и амбициозен.
Вира Уанг (49-и набор) се оказа някаква известна модна дизайнерка в Америка, което на мен ми убягваше, за да разбера по-добре ирониите на авторката.
Надали ще чета още от г-жа Сутанто, не пише чак толкова зарибяващо, леко разводнява нещата и драмите на героите ѝ седяха изкуствени, но пък беше извънредно приятно и удовлетворяващо да се открие кой е убиецът. Навярно майка ѝ е била забележителна жена.
Всяка сутрин точно в 4:30 часа тя се събужда като по часовник (защото късните сутрини са само за децата и европейците) и поема на обиколката си из квартала (точно 3112 крачки).
***
Хората винаги казват, че сватбеният ден е най-щастливият в живота, но честно казано, хората трябва по-често да се опитват да разкриват убийства.
***
Младежите нямат нужда от кафе, то само ги стресира още повече и ги прави нещастни, как не разбират?
пп. Ако случайно още не ви е попадал сериалът "Only murders in the building", може да го пробвате на моя отговорност. Нивото на разследващите е като в тази книга, но загадките са по-трудни, а разкриването им - по-смешно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар