Нови и уж по-спокойни премеждия за съдията Ди от времето, когато и съдия в Пуян. Не че дъждът от убийства е нещо спокойно, но поне заплахите не бяха лични. През повечето време.
Нещата са поуленали, съдията - също, но това не пречи на хората да се убиват едни други. Този път замесени се оказват множество хора с различни занятия, но общо хоби - антиките. Един е колекционер, друг е търговец, трети - спекулант. А маниерът на разкриване на убиеца е от стила на Агата Кристи - всички имат мотив, възможност и средство, дай-да вземем да ги съберем в една стая.
По време на ежегодното състезание с драконови лодки по реката барабанчикът на едната току на финала пада мъртъв, а лодката му губи състезанието. Това се оказва само началото на поредица от още три трупа - на приятеля му, съквартирант и ортак по мошеничества с антики, на млада красавица, която е втора съпруга на местния лекар, която е отишла на тайна среща, за да купува митичната Императорска перла, както и на някаква бабичка - съдържателка на нелегален бордей.
И в този роман се мярка фигурата на Императрицата с намеци за това колко е била луда, но за сметка на това властна. В двора ѝ изчезва гигантска перла, екзекутирани са сума придворни, но никой не си признава да я е взел. Скъпоценният предмет е на практика неизползваем и непродаваем, защото е единствен на света и всеки ще го познае, ако го види. Няколко години по-късно обаче в най-затънтената провинция едно момиче отива по нощите в запусната къща край мандрагорова горичка, за да купи този безценен артефакт. Как, от кого? Това трябва да установи съдията. И то възможно по-скоро, защото убиецът е някакъв маниак и не си поплюва особено.
Рано на другата сутрин веднага след закуска сержант Хун завари съдията Ди застанал до бюрото в личния си кабинет да храни костенурката с листа от маруля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар