Хари Харисън пише от онази старовремска фантастика за космос и битки, с които няма как да сбърка човек. Не обещава друго и не предлага друго. Главният герой идва от планета, на която условията са доста сурови и там човеците са еволюирали по особен начин, а той лично е шампион в Двадесетобоя - нещото, което увлича цялата планета, а той е най-добър от всички - от шах до фехтовка, като минете през стрелба и поезия. Та този човек е вербуван от друг Победител да се присъедини към междупланетна неправителствена организация, която се опитва да спаси една друга крайно изостанала бедна и пустинна планета с всичките ѝ седем милиона жители от това да не бъде изпепелена от комшиите от съседната богата и развита планета. Защо? Защото първите смотаняци, са се сдобили по неведом начин със специални бомби, с които заплашват съседите си. Защо им е, никой не знае. Съседите са несравнимо по-развити и техните оръжия са вече в готовност, за да неутрализират заплахата. Остават броени дни, а нашият герой се лута в неведение сред тъпанарите от първата планета. Нали си го представихте, едните ходят по препаски и дъвчат корени, а другите имат водородни бомби собствено производство. Не е като такъв конфликт да има безброй решения.
От една страна в текста се долавят препратки към прогресорите на Стругацки, има и някаква загадка, която героят трябва да разреши и така да спаси всички, а ние знаем, че ще успее. Има и доволно битки, за да не е всичкото само спекула с теоретични предположения, тук-там някой умира, друг се урежда с красива млада биоложка от Земята. Нямаше достатъчно от познатия хумор от серията за Стоманения плъх, но пък и реално тази книга не е от там.
Да се чете ли? Може, по-тънка фантастика надали е издавана в червената серия на "Бард".
Няма коментари:
Публикуване на коментар