Чамкория. Том 2 - Милен Русков

Едно ми направи впечатление - не пише книгата да има редактор. Има автор, художник, коректор, издателство. Аз не знам това добре ли е, зле ли е, но ми се струва, че така авторът, който и да е той, може да изпадне в пристъп на самодостатъчност и да започне да ги пише едни, каквито би ги чела от кора до кора само майка му, един вид. Понякога не е хептен лошо човек да го надзирават и направляват лекичко, особено когато се е обърнал към публиката.

А иначе книгата продължава да е съсредоточена върху размислите на героя-шофьор и да се развива предимно в неговата глава. Кое е добро, кое - зло, коя политика е хубава и коя - не, кой човек е читав и кой не е, коя стока е качествена, коя фирма е благонадеждна, разни леко отвлечени размисли на един опърпан битов философ от градски тип със средно образование от Механото. Няма справедлива кауза, няма интересни герои, действието е скромно, а диалозите забавляват тук-там. 

Поуката би могла да бъде да не се забъркваме с криминални дейности и личности.

Дано Милен Русков спре да пише за известно време, та да му се натрупа пак малко вдъхновение, защото ако нивото на интересност в книгите му продължи да върви така, аз трета негова книга не бих чел.

Мале, прост народ девически! У главата нема никой! Само южният ветър духа там!
***
Живей с лекота и в покой!
***
Добре че мъжете са толкова глупави, особено на млади години, иначе как щеха да живеят жените, немам представа!
***
Български интелигент и петолевка са едно и също нещо. Можеш да си купиш интелигент за пет лева. Българският интелигент е много продажен и много евтин. Това е така, понеже той всъщност нищо полезно не може да прави. 

Чамкория. Том 1 - Милен Русков

Да, знам. Поддадох се на шума, модата, обещанията. Не ме съдете прекалено строго. Ама пък от друга страна по произведенията на колко нови български автори се правят веднага и филми?

"Чамкория" засега е една книга, разделена на два тома. Засега, защото чух слухове, че щяла да бъде преработвана. Затова не може да прочетеш само единия том и да разбереш какво се случва накрая, защото историята си е една и тя е кратка и не особено специална - един шоп кара рейс от София за Боровец и коментира през личните си поглед и преживелици актуалните събития от 1925-та година. Толкова, останалите 350 страници от първия том отново са авторови размишления, прекарани през шопската призма. Защо отново ли? Ми защото то и във Възвишение си беше де факто същото, с разликата, че там беше смешен езикът, имаше справедлива национална кауза и въобще светлина и съпричастност. Докато в "Чамкория" тези работи отсъстват, а бабешкият маниер на предаване на събитията си е все същият, да ме прощава бачо Милен за израза. Да, в някой епизодичен случай може и да е интересно какво си е помислил един шофьор на рейс за политиката, управлението, финансите или каквото и да е, но в обем от ДВА ТОМА мен като цяло не ме е... интересува особено! И то барем псувните му да беха интересни, а то тоя път никаква фраза, дето да я запомниш. Чак се чудя за аргументи защо изобщо да го започвам втория том, освен да науча какво ще стане накрая с бай Славе и Джина.

Разбира се, горното е само едната страна. Като всеки шлифован скъпоценен камък романът си има и много други страни с къде по-обективни плюсове от субективния минус по-горе. В художествена форма ми бяха припомнени и изяснени събития, които в учебника по история се предадени толкова нагъсто, че не можеш да им схванеш сента. Партии, правителства, войни, дати. А така ти става по-ясно. Има интересни герои, за които ти пука какво ще им се случи. Вярно, имената бяха в повечко, пък и все с малко и фамилия, но с малко повече внимаване може и да не се изгуби човек.

Много изследване и събиране на фактология за ония години е паднало. Не знам колко години се е готвил Милен Русков, за да разкаже тая история, но добре е попълнил и уплътнил картината. Светът му е толкова истински, че няма повече накъде, то не са имена на фирми, дружества, марки, които са примесени с общоизвестните факти примерно за атентата на комунистите в "Света Неделя" или засадата им срещу царя в Арабаконак. Не знам дали хората са говорили и са се държали така по онова време, но изглежда доста достоверно.

Мале, това млад мъж е голема простотия! Това е много просто същество!

***

Младо ли е, то е тъпо, това е положението! Може много да му чатка главата за некои неща, но пак е тъпо!

***

А ония преди изборите подкупят един, натиснат друг, и разцепят опозицията, а после с малко фокуси по бюлетините спечелват изборите. Па и всичко, що е нагаждач и кариерист, гласува за тех.  Бря, бачо Милене, за такива приказки днешната власт може и да не те бие в мазето на полицията и скоропостижно да те опакова в чувал, ама като нищо ще ти прати данъчни и прокурори, а пък жълтата ѝ преса такъв мръсен образ ще ти извае, че само най-заклетите фенки няма да те ънфолнат.

Възвишение – Милен Русков

Това е роман, който преди няколко години беше хит в литературните среди и появата му беше широко отразена навред. Скептичната ми натура за пореден път устоя на хвалбите и дадох времеви толеранс, за да се убедя, че не става дума за поредната безстойностна еднодневка, жадна за евтина слава. Никога не държа да съм в крак с най-новото, предпочитам да чета доказано хубави книги.

В случая с Възвишението на Милен Русков в крайна сметка се оказах по-скоро доволен от разхода и прочита. Книгата е безспорно оригинална, но подозирам, че всичките награди, с които справедливо е бил награден Милен Русков, са били предимно за стила и езика на книгата. Такова нещо нито е писано, нито някой друг е в състояние днес да напише. Хем се обляга на познати и достоверни исторически факти, хем е премерено смешно, хем има понятни и днес размишления за обществото, философията и какво ли още не. Но едва ли ще да е било за случката. Защото събитията в този роман може да се разкажат върху максимум 50 страници, а авторът щедро и напоително ги е разпрострял върху цели 400. Мен това малко ме смущаваше и леко ми спъваше четенето, но много малко. Иначе по постройка романът си е образцов и всички намеци от началото намериха местата си до края. Но като темпо на разказване и събития, които се случват, си е едно доста бабешко повествование.

След подобаваща проверка се оказа, че авторът е академичен специалист по диалектите и не е чудно защо така вещо борави с езика на възраждането и котленските абаджии. Богатството от псувни и волната им употреба в словата на главния герой е така благотворно за веселото настроение на читателя, че изпъква като основен плюс. Да не кажа и най-голям.

Романът дава и някои ценни сведения за исторически личности като Раковски, Димитър Общи, Бенковски и т.н., които са доста живи и ярки. Сведенията де. Такова представяне обичам аз, а не сухата енциклопедична информация от учебниците, която единствено канонизира такива исторически звезди. Затова в заключение мога да обобщя, че книгата е приятна и е хубаво да се прочете, пък макар и да не влиза в категорията Задължителна за всеки дом.

Повече и по-подробна информация за романа можете да прочетете при Алвин, Тери, Христо, Лора, Изу и още много други, нали ви казах, че книгата стана изключително популярна. Все пак хората не са обръгнали на такъв език. А тук пък има интересно интервю с автора, където той демонстрира напълно осъзнатата си увереност, че създава правилни и красиви текстове.

[За любовта:] ... главно сред мома ходи, сред красний пол, и то доде са още млади. А после ся научават да смятат и почват парици да броят...

***

И ся българска реч насякъде носи, а тоже праскови мощно растат.

***

... после ся реши по вишегласие, кое е на простотията основно оръдие,...

***

Ибах та! Мисли малко!

***

– Мамка й да иба и река Осъм! – извиках аз и ся изплюх от тоз ибан мост в пустата река. – Пфу, да ти иба майката загубена! – извиках тоз път направо надолу и ся наведох да метна някой камък в нея, но пусто на моста няма камъни. Асенчо обаче, дето беше

застанал накрая му, намери един и вика:

– Аз – кай – ще метна вместо тебе, бачо Гичо – и аслъ метна, да бу иба майката и на него.

– Ей – извиках, – сичкото българско е такова! Умряла работа! Сичкото е сбъркато в тая България – и мостовете, и реките, и полята и сичко! Зафанали къща – построили курник! После сложили там коня!

Като казах коня, та ся сетих за него. Гледам го, откачил ся от юларите и застанал на стотина крачки на брега и ма гледа с тъпата си мутра.

– Ах, мамичката ти да иба и на тебе, катър мръсен! – рекох аз и тръгнах с бодра мъжеска стъпка към него, но той, като ма забеляза, че вървя към него, веднага побягна нататък по брега. Животните много ги усещат тез работи.