Аз не съм против театъра. Но все пак в киното си е по-хубаво. По-удобно е от театъра. Например не трябва да се събличаш - и от това спестяваш някоя и друга пара. И да се бръснеш не е задължително - в тъмното личността не се вижда. Лошото на киното му е само докато влезеш в салона. Трудничко се влиза. Като нищо може да те смачкат. ... Юрна се народът към вратата. Задните натискат, а предните не могат да мръднат. А мен изведнъж ме притиснаха като сардела и ме понесоха надясно.
"Майчице - мисля си, - дано не ме джаснат във вратата."
- Граждани - крещя, - по-леко бе! Можете с човека вратата да разцепите.
И се образува един поток - носи те неспирно напред. Отгоре на това някакъв военен ме натиска некултурно отзад. Направо, кучият му син, ме мушка в гърба.
- Оставете - казвам, - гражданино, свойте просташки номера.
Изведнъж ме приповдигнаха и бам! - с муцуна във вратата. Исках да се отместя от тая врата. Почнах да си проправям път с тиквата. Не пускат. И ето, виждам, закачил съм се с гащите за дръжката на вратата. С джоба.
- Граждани - крещя, - по-полека де, помощ! Закачил съм се за дръжката.
А те ми крещят:
- Откачай се, другарю! И задните искат.
Ама как да се откача, като са ме повлекли и дори ръка не мога да вдигна.
- Ей, чакайте бе - крещя, - диваци такива! Стойте да си сваля гащите. Дайте на човек да се смъкне от дръжката. Направо платът се цепи!
Но кой ти слуша! Натискат...
- Госпожице - казвам, - обърнете се поне вие, за бога! Съвсем против волята ми ме измъкват от собствените ми гащи.
А госпожицата самата вече посиняла и дори хърка. И хич не я интересува да гледа.
***
Човек непременно трябва да си почива. Все пак човекът не е кокошка. Кокошката може наистина да няма нужда от отпуск. Докато човек без отпуск е немислимо.
***
Дървата дори може да ги подариш за имен ден.
