Показват се публикациите с етикет Теодор Стърджън. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Теодор Стърджън. Показване на всички публикации

четвъртък, януари 01, 2009

Бленуващите кристали – Теодор Стърджън

Учудващо е как при толкова хубава книга пак срещам проблем, когато искам да разкажа за нея. И той е, че не мога да и се нарадвам и да намеря достатъчно похвали за Калин и всички останали помощници от Човешката библиотека. Страхотна работа, момчета и момичета! Започвам дори леко да се чудя какво друго бихте могли да издадете, за да надскочите вече толкова високо поставена летва.:)

Аз преди от Стърджън бях чел само някой и друг разказ и “Повече от човешки” от Галактиките, но и досега си помня как настръхвах тогава, защото никой не беше смял да ми беше говорил по този начин. И сега имаше нещо подобно, макар този роман да е доста по-човечен и... мек. Просто си личи колко е внимавано за всяка дреболия, за всеки отделен герой. Докато четях, си отбелязах, че ме пленява по начин подобен на Стивън Кинг, но съществено по-хуманен, чак подобен на Астрид Линдгрен. Ако трябва да се измисли приложение на смешната дума “жизнеутвърждаващ”, то тя ще е при описването на този роман.:) Някъде се препоръчваше хората да не се подвеждат от корицата, защото това не е детска книга. Ами аз не съм съвсем сигурен, според мен, си е много подходяща и за деца или поне аз с удоволствие бих я чел, само да се намерят жертви, пардон, доброволци.:)

За какво се разказва.

Момчето, което всички тормозят в училище, а осиновителите му редовно го побийват, реши да избяга след поредните извращения вкъщи. С премазана ръка без три пръста и една смачкана играчка. Прищявка на съдбата го прати в един пътуващ цирк с уроди, където можа поне умствено и душевно да порасне при възможно най-прекрасните условия, за които дотогава не е можел и да мечтае. Лошата новина е собственикът на цирка, защото омразата на този луд човек към всички останали хора е толкова гигантска, че не може да бъде сравнена с нищо друго, а по-лошата е, че той има Пъклен План за реализирането и на дело. И за наше огромнейшо съжаление, Хорти, момчето което има на света само няколко урода за приятели и една строшена играчка, има централна и дори фатална роля в проектите на лудия гений. За мен това си остава книга за хората, а не за извънземните, на които е кръстена книгата.

Имам и някои въпроси и в никой случай не критики, но те са просто гатанки, на които не мога сам да намеря отговор и трябва да питам някой от гордите автори на българското издание. За Людоеда, защо точно jewels=кристали и по-скоро защо dreaming=бленуващ, защо Теодор, а не Тиъдър, за корицата, за илюстрациите – както се вижда, нищо съществено, нищо принципно, защото по тези точки всичко е на безумна висота, честна дума. Не знам дали някога съм успявал да накарам някой от отбиващите се тук безделници да прочете рекламираната от мен стока, обаче в тази ще се кълна до живот. Струва си и още как!:)

п.п.
Специални благодарности на видната ни стърджъноложка Jen за това, че ме снабди с книжката.:)
п.п.2
ЧНГ на всички!:)