четвъртък, януари 01, 2009

Бленуващите кристали – Теодор Стърджън

Учудващо е как при толкова хубава книга пак срещам проблем, когато искам да разкажа за нея. И той е, че не мога да и се нарадвам и да намеря достатъчно похвали за Калин и всички останали помощници от Човешката библиотека. Страхотна работа, момчета и момичета! Започвам дори леко да се чудя какво друго бихте могли да издадете, за да надскочите вече толкова високо поставена летва.:)

Аз преди от Стърджън бях чел само някой и друг разказ и “Повече от човешки” от Галактиките, но и досега си помня как настръхвах тогава, защото никой не беше смял да ми беше говорил по този начин. И сега имаше нещо подобно, макар този роман да е доста по-човечен и... мек. Просто си личи колко е внимавано за всяка дреболия, за всеки отделен герой. Докато четях, си отбелязах, че ме пленява по начин подобен на Стивън Кинг, но съществено по-хуманен, чак подобен на Астрид Линдгрен. Ако трябва да се измисли приложение на смешната дума “жизнеутвърждаващ”, то тя ще е при описването на този роман.:) Някъде се препоръчваше хората да не се подвеждат от корицата, защото това не е детска книга. Ами аз не съм съвсем сигурен, според мен, си е много подходяща и за деца или поне аз с удоволствие бих я чел, само да се намерят жертви, пардон, доброволци.:)

За какво се разказва.

Момчето, което всички тормозят в училище, а осиновителите му редовно го побийват, реши да избяга след поредните извращения вкъщи. С премазана ръка без три пръста и една смачкана играчка. Прищявка на съдбата го прати в един пътуващ цирк с уроди, където можа поне умствено и душевно да порасне при възможно най-прекрасните условия, за които дотогава не е можел и да мечтае. Лошата новина е собственикът на цирка, защото омразата на този луд човек към всички останали хора е толкова гигантска, че не може да бъде сравнена с нищо друго, а по-лошата е, че той има Пъклен План за реализирането и на дело. И за наше огромнейшо съжаление, Хорти, момчето което има на света само няколко урода за приятели и една строшена играчка, има централна и дори фатална роля в проектите на лудия гений. За мен това си остава книга за хората, а не за извънземните, на които е кръстена книгата.

Имам и някои въпроси и в никой случай не критики, но те са просто гатанки, на които не мога сам да намеря отговор и трябва да питам някой от гордите автори на българското издание. За Людоеда, защо точно jewels=кристали и по-скоро защо dreaming=бленуващ, защо Теодор, а не Тиъдър, за корицата, за илюстрациите – както се вижда, нищо съществено, нищо принципно, защото по тези точки всичко е на безумна висота, честна дума. Не знам дали някога съм успявал да накарам някой от отбиващите се тук безделници да прочете рекламираната от мен стока, обаче в тази ще се кълна до живот. Струва си и още как!:)

п.п.
Специални благодарности на видната ни стърджъноложка Jen за това, че ме снабди с книжката.:)
п.п.2
ЧНГ на всички!:)

14 коментара:

Калин каза...

Уах...

...благодаря...

...и на вас честита, четящи другари! Ако е останала някоя неизплакана сълза след "Кристалите" - нека се доизлее с тази песен...

А за въпросите - най ще ни е лесно, ако са направо в блога или форума на Човешката. Сигурен съм, че и други човеци ще искат да знаят (мдам, "кристали"... хъммм, "бленуващи"?!) - та ги събираме на едно място, в ст(р)а(н)ичката за Въпроси (и отговори).

...Ех, че чудно начало на Новата...

Унесено,
К)))

Цонко каза...

Мерси за песента.:)

Ще намина тогава да си задам въпросите, щом е такъв реда.:)

Jen каза...

Книгата е за деца, но не е детска…не и в обичайния смисъл. Това имах предвид :). Защото е нужна определена степен на зрялост, за да разбереш и възприемеш правилно. Така ми се струва.

На „бленуващите”, да си призная, аз бях една от най-твърдите опозиции, най-вече заради „невъзможния” нюанс на бляна. Но е вярно, че това, което кристалите правят, не е точно нашето сънуване. Въпрос на компромис (и права на мнозинството :).

А за jewels и името на автора е до голяма степен въпрос на придобита популярност. Но "кристали" си е чудесно - може да реже, да искри, да отразява... :)

Цонко каза...

Аз не че имам претенции или да протестирам, просто ми беше интересно защо да не се преведе буквално, пък после всеки читател да си търси нюанси като за него.:)
Защото на мен "бленувам" ми извиква представи за девици с бели кърпички в кули на замъци, а "кристал" - с морска сол.;)

alvin каза...

Чак сега видях, че 'ще се кълнеш до края на живота си в тая книга'.
Много ми е интересно защо :)

Цонко каза...

Щеше ми се някой да попита, защото забравих да го кажа в рамките на основния текст.:)

Значи идеята е, че за мен е много важно книгата да е така написана, че да могат да я четат всички - деца, юноши, възрастни. Както се казваше в едно много приятно английско произведение, книга, която спокойно да можеш да оставиш разгърната в хола, а не всеки път, когато в стаята нахълтат подрастващите ти синове, да я мушиш под възглавниците на дивана. Това е то. Аз я изчетох, майка ми и сестра ми също изявяват желание, а мисля, че и татко вече я изгълта. Просто каквото и да си говорим, книгата е хубава. Може да е леко в дух "силно да любим и мразим", но звучи искрена и не преиграва, не ти се подиграва на доверието да я захванеш. Има и нещо като поука, възпитателна е, не може да се объркаш кои са добрите и кои лошите. Понякога дори и хората, които обичаме да казваме, че светът не е черно-бял, а е сив, имаме нужда от калибриране на мерните прибори.:)

Просто е хубава и лека, това стига.:)

Калин каза...

Много... мое усещане има в последния ти коментар, Цанко. Благодаря, пак.

А специално това за децата - всъщност тъкмо заради него сглобихме речника накрая. Да научат и някоя нова думичка, някое ново име... ако имат желание, де.

И, както казах и в сряда, продължаваме в същия дух: с книги, които не пренебрегват по-младите си читатели, даже ако не са написани специално за тях.

Калин каза...

П.П. Сори за "Цанко"... щях да го оправя, ако можех да си редактирам отзивите.

alvin каза...

Цонко, хм, ако достойнствата и стигат до "лека, може да се чете от всички възрасти и с нея си калибрираме добролошометъра", щях сериозно да се замисля дали да я почна.
Ти ме подведе, Зонец!:)
Нали блогът ти беше субективен и лично твой и не ти пука да си казваш всичко? :)))

Цонко каза...

@Калин
Ама моля ти се, какво си се разблагодарил, Аз благодаря!:)

@Алвин
Знаеш ли, мисля, че бих могъл да живея с този грях. И даже с още много от същия вид.:)

Той продължава да си е субективен и аз все още си казвам всичко, което ми е на сърцето. Нещо не схванах докрай укора...

lindyhopper каза...

Ей, дядо Цанкооо! Кога ще черпиш една...книга?:)

Цонко каза...

Ще те почерпя аз теб хубаво, само да ми паднеш, дядовото...

Калин каза...

Алвин се заяжда (незлобливо, вярвам ;) ), щото го надъвках и изобщо, бях - кажгоде - "много докачлив".

Но това не е по темата, май...

По темата - как няма да благодаря, като с твойту думи тука ми спестяваш формулиране на някои мои мисли, та ми се освобождава време за правене на други неща? Че то това си е подарък... :D

Цонко каза...

Пак заповядай тогава за такива подаръци, стига да излезе нова книга от Човешката, която пак да харесам.:)