неделя, януари 25, 2009

Обитаемият остров - Аркадий и Борис Стругацки

Прочетох го преди десет минути и се чувствам… объркан. Това ли бил прехваленият крайъгълен камък? Прогресори и странници, а? Идеи с дълбочина, морални дилеми, които никога няма да бъдат решени? Трудните избори на интелигентния и етичен човек? Не че нямаше такива работи, но бяха постни, нестройни, объркани. Кому бяха нужни много отклонения, глухите улички, които свършват никъде? Защо бяха пожертвани приятелите и жената, след като дори и кауза нямаше? Това ме дразни, защото цялата работа доби вид на плосък холивудски екшън, в който някой режисьор-новатор е искал да изпробва шантавите си похвати за представяне на действието, които съвсем очевидно за нищо не стават. Идеи има, ама защо така направо с багера бе, Стругацки, при интервенция с малко мотиче и лейка по-добре щяха да покарат…

Донякъде ми хареса нагласата на Максим Камерер при всяка ситуация, с която е съгласен, да се впуска с плам и да дава всичко от себе си като истински комсомолец. И това до момента, когато натрупа информация и разбере, че ситуацията е съвсем друга и мине на противоположната страна. И пак започва устремено да мачка и гази. Докато натрупа още информация и картинката му се изясни още по-добре и прегърне нова, съвсем различна страна и започне да дава всичко от себе си за новата кауза. И така до безкрай. Като всяка предишна я отписва без да се замисля, а всяка нова прегръща страстно. Може да звучи като “залудо работи, залудо не стой”, но има нещо доста примамливо в този стил на взимане на решения с горещо сърце… Най-вероятно е погрешен, но пак извиква одобрителна усмивка.

Прилича на книга, която скоро след написването е била издадена, а не е престояла години в разни чекмеджета като междувременно е била редактирана много пъти от различни хора. Най-обидното нещо, което ми идва на ум е, че романът не е нищо особено или дори е средна работа. Дразнещо е не толкова за мен, колкото за представата ми за това как и за какво пишат братята.

Магьосникът каза: нека съвестта не пречи да мислим ясно и нека разумът се научи при нужда да заглушава съвестта.
***
Съвестта със своята болка поставя задачи, разумът ги изпълнява. Съвестта създава идеалите, разумът търси пътя към тях. Това е и функцията на разума — да търси пътища. Без съвестта разумът работи само за себе си, следователно — на празен ход. Що се отнася до противоречията между моите стремежи и стремежите на масите… Съществува определен идеал: човек трябва да бъде свободен духовно и физически. В този свят масите още не съзнават този идеал и пътят към него е тежък. Но някога трябва да се започне. И аз имам намерение да започна сега.

Ето едно по-компетентно мнение.

11 коментара:

alvin каза...

Така става като си напомпал очакванията :) Тази още не съм я чел аз, де.

Не съм и никакъв спец по Стругацки, но това ми допадна извънредно много.

Цонко каза...

Прав си, направо ги бях препомпал.:) Със сигурност ще чета още от братята, ама няма да е скоро.

Аспарух К. каза...

Екранизацията, чиято първа част вече излезе в Русия, е дори още по-зле, макар че е трудно да се постигне, но някак да успели :(

Анонимен каза...

:/

A

PS. Saving everithing else...

shadows каза...

и на мен нещо не ми хареса, общо взето ме отказа от братята за много дълго време, макар да знам, че не е представителна...

Цонко каза...

Оф, спокойно значи, повредата не е била само в моя телевизор.:)

Аз иначе съм чел други техни работи и са ми харесвали - "Пикник край пътя", "Понеделник започва от събота", "Трудно е да бъдеш бог". А също съм чел и други, които не са ми допадали чак толкова много, ама като цяло кантарът тежеше в посока на хубавите. Ще видим след време като се натрупа още матриал накъде ще климне...:)

Atanas Boev каза...

Така става, като четеш Стругацки на стари години :) Обитаемият остров е приключенски роман. Вярно, от Стругацки, и много велик, но - приключенски. Да се чете заедно с Крапивин.

Препозъчвам по-късните романи от цикъла, а също и "Милиард години до свършека на света". Препоръчвам и "Понеделник започва в събота", която сигурно си чел заедно с "Трудно е да бъдеш бог". "Приказка за тройката" обаче е боза :)

Цонко каза...

Айде пък сега! Вярно, стар съм, ама запазен.;)

А иначе на мен изобщо нямаше да ми дойде на ум да го квалифицирам като приключенски. Та кой юноша ще ти чете такива оплетени истории, то на мен едва ми се задържаше вниманието, та на подрастващите ли? Макар че сега като го мисля, наистина има някакви такива намеци.

Мерси за препоръката, "Милиард години" ще го пробвам, ама нека малко мине давност от последната ми присъда.:)

мартин щ. каза...

две неща изключително ми зарадваха в тоя пост.

първото беше класическата интерпретация на тема "то всичко хубаво, бе, господа автори, ама да го бяхте направили еди-как си.." а не е ли баш научната фантастика мястото за багери? (:

второто е, цонко, също класика: ".. то на мен едва ми се задържаше вниманието, та на подрастващите ли? факт - ние подрастващите функционираме като един организъм, при това крайно разконцентриран. хормони ли, що ли..

иначе подозирам, че може мнението ви, цонко, да се промени след другите две повести от цикъла. струва си да пробвате (;

Стоян каза...

@мартин щ.

прав си, прав си:) точно фантастиката е мястото, просто на мен лично явно в този случай не ми допадаше екшън-частта, сервирана без много обяснения и размисли... дай да мачкаме лошите, пък после ще видим защо, разбираш ли?

а за другите части не съм се отказал, непременно ще бъдат прочетени и дано в тях ми се изяснят нещата, които ми останаха непонятни от първата:)

Анонимен каза...

Всъщност, ако обхванете произведението в дълбочина, ще откриете тънка сатира по "онези времена". Времената в които е писана книгата - хора притежаващи сила и смътни идеи, променят света без ясна представа за последствията.....

И наистина произведението трябва да се чете във възраст за която е характерно импулсивното поведение;) За днешното "макдоналдско" поколение обаче, книгата ще бъде абсолютно чужда.

Тасадар