Warcraft: Разцеплението - Ричард А. Кнаак

Заглавието само подсказва за развръзката на Войната на древните. След като Крас и Ронин се забъркаха в надробената от нощните елфи попара в "Кладенецът на вечността" и продължиха да удържат на кътни зъби войната с демоните от Пламтящия легион в "Демонична душа", дойде време ситуацията да завърши по един или друг начин. За наше и на любимите ни герои щастие, макар и с цената на свидни жертви (песни ще се пеят за теб, Брокс!), Саргерас беше удържан и уж унищожен. Кладенецът на вечността имплодира и разцепи континента Калимдор, потопи по-голямата част от него и остави на мястото си огромния водовъртеж Маелстрьом. 

Това определено е най-драматичната, кръвопролитна и решаваща част от трилогията. Някои герои се прославиха, други ни изненадаха, на трети пък им се разминаха доста мерзости (от тази мръсница кралица Азшара няма отърване!), а някои моменти си останаха недоизяснени (какво се случи в крайна сметка с младия Кориалстраз и стария Крас в човешкото му тяло?), но то си е така и в истинския живот, защо да не е и във фентъзи романите и респ. игрите. Текстът дотук наистина издава доста от действието, но всеки, който е играл поне малко Играта на игрите, ще знае резултата, защото всичко това отдавна вече се е случило. Как точно развалихме рахата на демоните и чии бяха заслугите, това вече ще си прочетете сами.

Чудесните преводи и на трите части от трилогията са на цигуларя Симеон Цанев (a.k.a. Roland) от годините му, когато превеждаше фантастика и пишеше доста и то не само в Shadowdance. Симеон отдавна мигрира в САЩ, където продължава да се изявява така:

Warcraft: Кладенецът на вечността - Ричард А. Кнаак

Елун, дай ми сила!

Историята е толкова наситена, че човек започва да се чуди дали изобщо е възможно такова богато на събития действие да се резюмира с шепа думи.

Ронин и покровителят му Крас (Кориалстраз), чиито съдбовни премеждия проследихме в "Денят на дракона", са захвърлени назад във времето при опита им да проучат странна магическа аномалия, в която има нещо много грешно. За щастие не са сами на новото място - царството на нощните елфи, но пък за нещастие моментът е крайно лош - току преди първото нахлуване на Пламтящия легион. Суетата и високомерието на нощните елфи са ги довели до там, че да използват силата на Кладенеца на вечността, основния магически източник на света, за да разкъсат реалността и да поканят в своя свят Саргерас и подопечните му демони, които знаят само да сеят само смърт и разруха. 

Ще им стигнат ли силите на нашите познайници да се справят сами, на кого ще се примолят за помощ и изобщо по силите ли е на отделни същества от която и да е раса да се справят с напиращото зло? А пък ако се противопоставят прекалено решително, няма ли това да промени бъдещето, от което идват, и така да нанесат още по-големи щети? С такива мисли в главата, както и такива за бременната с близнаците им Верееса, която го чака вкъщи, Ронин се впуска да търси съюзници. Къде? Сред същите тези нощни елфи, защото не бива да забравяме, че сред тях се срещат и личности като Малфюриън - един от най-могъщите друиди, млад, но талантлив магьосник, боравещ изтънко със силите на живата природа.

Много затруднения, осуетени планове и предизвикателства, надхвърлящи предела на личните сили на героите, ни доведоха до някаква развръзка, която разреши твърде малко беди, за да бъде наречена хепиенд. 

Още нишки бяха навързани и заздравени, свободни краища си намериха ешовете, а картината на света на Азерот придоби още по-плътни и живи краски.