На лапландците сигурно от студа им е изпозамръзнало външното проявление на емоциите и затова пръв намек за някакви чувства е, когато започнат да се ръгат с ножовете. Та да не се чудите, ако в книгата тиретата за пряката реч са по-малко от белезите от ножове по телата на героите.Иначе хубави истории разказва Ханс Лидман. От тези, дето се разправят само устно от роднини и комшии, но рядко се пишат. Дори и при сегашната масовост на средствата за осведомяване вестите за такива драми рядко напускат границите на малките общности, където се разиграват. Истории за сурови хора, риби, елени, езера, гори и фински ножове. Ще научите какво може да ви причинят мечката, росомахата и най-близкият ви съсед, който живее в колиба от торф на 5 км от вас, колко е ценна сьомгата и че в северния край на скандинавския полуостров също е имало златотърсаческа треска. Ще научите, че има хора, за които Хелзинки е южен град, а хубавата въдица – ценна като живота.
Хубави истории с може би малко повече тъга в тях и по-малко радост, отколкото очакват съвременните читатели и зрители, но трогателни и прекрасни във всяко друго отношение.
1 коментар:
Чак ми се доходи! :-D
Публикуване на коментар