сряда, януари 17, 2007

Голото слънце - Айзък Азимов

Току-що го дочетох. И макар да го чета за втори път, пак ми е още малко объркано и опиянено, но ще се опитам да напиша нещо смислено. (Айзък бил написал над 500 книги и предполагам, че щеше да е грехота, ако при такъв талант и опит не успееше да ме докара до това превъзбудено състояние - аз, който съм толкова впечатлителен.)
Едно от най-вдъхновяващите прозрения за мен беше, че и Айзък (в случая Илайджа Бейли) е стигнал до извода колко е важно племето за хората. Аз лично не съм се опитвал сериозно да се аргументирам защо, приемал съм го по-скоро като инстинкт, на юнашко доверие. Като нещо, което ако не беше полезно, еволюцията би го изтрила отдавна (а аз много и вярвам на нея). И ако досега често се е случвало да страня от народните маси, вече все по-често ще ме виждате в градския транспорт, "Б" и "Г" секторите на стадионите и въобще подобни сборища на плебса.
Криминалната страна на сюжета много ми заприлича на историите с Еркюл Поаро, чийто запазен номер е за финалната сцена да събере всички заподозрени в гостната и там да разкрие кой е убиецът. Естествено, дотогава историите на всички са били еднакво подозрителни - всички с мотив, възможност и средство. Ефектът от посаждането на белгиец в Англия според мен успешно се постига с версията землянин на Солария.
Хем има крими, хем нАука, хем философски прозрения, а и джентълменско отношение към млади и красиви солариянки! Че какво повече може да иска човек?!
п.п.
И повече никой да не се опитва да ми пробутва разни смешни кандидати за алеята на славата. Айзък си остава the one and only!

3 коментара:

lindyhopper каза...

Крицко, в Англия имат ли френски прозорци, през които да влизат и излизат, когато си поискат?;).

Цонко каза...

Имат, Панасе, само такива имат! Аз се чудя, ако не бяха френските прозорци в Инглатерата, какво щяха да правят Еркюл и Шерлок...:)

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.