Допълнителна примамка - Робърт Йънг

Толкова тъничка книжка, а толкова приятна за четене. Много смислени и логични разказчета, изградени симетрично около едно остроумно авторово хрумване. Идва му на Роб някаква оригинална идейка, слага я той в средата на масата и започва да навива около нея кълбцето на историята. Преждата може да не е първо качество, да има възелчета, да има дори намеци от разплитано, но не се къса и кара до края, без да се заплита ненужно.
Чак след като прочетох разказачетата започнах да се чудя по какво си приличат, докто ги четех нямаха нищо общо. Как мога да кажа, че ги е писал един и същ автор? И знаете ли каква беше първата асоциация, която ми хрумна? Суперхитовете от Боливуд – те са млади и се обичат, но ги разделят почти непреодолими препятствия, тук е реда на оригиналната идейка и после идва хепиенда, в който те се събират заедно. Така както го написах май не звучи примамливо, но приемете на доверие, че си струва. Ако смеете…
Любим ми е оня за “нудистите”, които ходели без коли, докато почтените младежи се носели с джинсовосини пикапи, а наместникът на големия бос бил облечен в безупречен “Лансинг дьо мил” в два цвята. И въобще, ако на мен не ми вярвате, доверете се на Библиотека Галактика.

Две-три бележчици, за някои по-лесно дразнещи се читатели:
1. Никъде не съм споменавал блогът да е забранен за препрочитани книги.
2. Йънг - Янг, какво толкова?
3. Защо американците толкова си падат по Кийтс?