Тери Пратчет
- Ринсуинд, мисля че в този шкаф има метла.
- Е и какво толкова необичайно има в това?
- Тази има кормило.
* * *
- Мислиш ли, че има нещо за ядене в тази гора?
- Да – каза горчиво магьосникът, - ние.
* * *
- … някакви големи гъби. Могат ли да се ядат?
Ринсуинд предпазливо ги огледа.
- Не, изобщо не стават за ядене.
- Защо? – извика Двуцветко. – Да не би жълтият цвят на ръбчетата отдолу да не е какъвто трябва да бъде?
- Не, не е това…
- Сигурно браздите по пънчетата им не отговарят тогава.
- Съвсем нормално изглеждат, всъщност.
- Шапките тогава. Сигурно цвета им не е както трябва, а? – попита Двуцветко.
- Не съм сигурен за това.
- Е, добре де, тогава защо да не могат да се ядат?
Ринсуинд се изкашля.
- Ами заради вратичките и прозорчетата – каза нещастно, - веднага ги издават.
* * *
Въпросът е, че описателната литература много рядко е съвсем точна и по време на царуването на Олаф Куимбли II като Патриций на Анкх бяха прокарани някои закони с решимостта да се прекратят неща от тоя сорт и да се въведе правдивост в репортажите. Така, ако в една легенда се казва за прочут герой, че „всички хора славели неговата юначност“, всеки мислещ за живота си бард би добавил незабавно „с изключение на някои хора от родното му село, които го мислели за лъжец, и доста много други хора, които изобщо не били го и чували“. Поетичното сравнение стриктно се ограничаваше в твърдения като: „могъщият му жребец беше бързоходен като вятъра в един сравнително тих ден, да речем сила на вятъра Трета Степен“.
Куимбли най-накрая бил убит от раздразнен поет по време на един експеримент, проведен в палата, за да се докаже оспорваната точност на поговорката — „Перото е по-силно от сабята“, която после в негова памет била поправена да включва фразата „само ако сабята е много малка, а перото много остро“.
* * *
Особено по-младите магьосници никога не пропускаха случай да изтъкнат, че е време магията да осъвремени имиджа си и че всички те трябва да престанат да се туткат с парченца восък и кости, а да поставят цялата работа на правилно организирана основа, с научноизследователски програми и тридневни конференции в добри хотели, където биха могли да се четат доклади със заглавия като „Съвременни тенденции при Врачуване с Пръст“ или „Ролята на Бързоходните ботуши в хуманното общество“.
* * *
— Велики боже! Истинска захарна къщичка! Ринсуинд, истинска.
Ринсуинд кимна нещастно.
— Ъхъ, Сладкарската школа в Архитектурата — каза. — Няма много последователи.
7 коментара:
Не е кой знае какво, но е хубаво да започнеш с Ринс, за да видиш после, че може и по-добре :)
На мен пък са ми симпатични такива смотаняци като него, защото те са си всъщност много нормални, ама народните маси много обичат да има някой такъв - предсказуемо смотан. И после, когато този отписан "герой" вземе та си свърши работата като хората, публиката не може да се начуди и всичко изглежда като подвиг. А пък и това да си смотан си е един вид защитна окраска - никой не те взима на сериозно, т.е. не си опасен.:)
А пък и бъзиците с университетската среда ми се струват много готини.:)
чувстваш се пристрастен някак си, а! ;-)
Радвам се, че попаднах тук - харесвам блогове за книги и още повече, когато се пише за моя любим герой - Ринсуинд :-)
И аз се радвам, когато хората попадат тук!:)
Последното, което чета пак е пратчетско, така че ... заповядай пак, пък не само по този повод.:)
Поздравления и за твоя собствен блог, който ние отдавна следим в анонимно мълчание.:)
Ахааа, а бе не е съвсем анонимно май, ама да бяхте дали знак за това местенце тук, че да почна да го чета овреме, а не сега всичко накуп - така не е сладко някакси. Ама от друга страна - така и така е настала суша сега по блоговете, та поне да имам какво да си чета, наваксвайки.
Тия психарските книги дето съм ги подхванала, вече ми омръзнаха, а по видяното тук досега ми се струва, че имаме сходни вкусове за книжки, така че ще ми служите като ориентир, когато се зачудя...
Харесва ми как пишете и на lindyhopper малко ще й се посърдя, че не е споделила по-рано за това местенце :-)
Сега, няколко часа по-късно, след като изчетох някои от постовете и коментарите, пак искам да повторя, че се радвам много, че попаднах тук.
Хареса ми стилът не само на постовете, но и на коментиращите - интелигентни хора, с които дори ми е леко неловко да си помисля, че мога да се меря, предвид количеството изчетена литература :-))) А бе изобщо, доста неща ми харесаха и като мисли, и като идеи, и като начин на изразяване.
Не искам да ви хваля, да не вземете да се възгордеете някакси така както им се удава на мнозинството от блогърите, ама отдавна ми се четеше такъв блог, направо като мехлем на рана ми дойде в този момент :-)
Та, след тази дълга прелюдия, да си кажа питането: вие сте чели "Ортодокс" на Григор, нали? Неслучайно избрах да ви питам тук, под този пост - "Фантастичната светлина" и "Ортодокс" за мен са много идентични - имаше много "на място" мислички и много смях. Смяла съм се със сълзи, сам сама в стаята, хълцайки и опряла чело в бюрото /щото в офиса ги четох/ и искам още - можете ли да ми кажете, къде да го открия този извиращ от дъното на душата смях, имам нужда да чета такива неща...
Публикуване на коментар