Някъде през XXI в. нашата безразсъдна самозаблуда (относно Еволюцията и мисълта, че знаем какво вършим, пояснителната бележка моя) ще се сблъска с растящото ни техническо могъщество. Една от точките на този сблъсък ще е областта на нанотехнологията, биотехнологията и компютърната технология. Общото между трите е способността да разпространяват самовъзпроизвеждащи се същества в околната среда.
Майкъл Крайтън
Лос Анжелис, 2002 г.
Майкъл Крайтън ми е запазена марка за книги от типа “получаваш точно каквото очакваш”. Никога не съм бил разочарован. (Затова и нарочно не четох 13-тия воин.;) След удоволствието от “Щамът Андромеда”, всяка следваща (защото аз като наркоман се вкопчих в него) беше на ниво. Пише книги, които се четат за един ден, дори от мен, който обичам да не си превишавам дневния лимит от 100 странички. Много динамика, потапяне в област, съвсем различна от предишните, и то със степен на задълбочаване, която предполага, че дълго се е образовал по въпроса. Забелязал съм, че обича да пише вместо или заедно със заглавията на отделните части, и точния час на действието. И ако си направите труда да изкалкулирате, сумарно ще ви се стори удивително малко. Да разбира се, всекиму прави впечатление препускащото действие, има си хас! Обаче при толкова случващи се събития, някак на човек му се разтяга представата за време. А може би авторът и точно за това слага часа и минутите в началото на главата – за сверка на часовниците? Харесва ми подходът с малко герои в спретнат екип от експерти – хем лесно ги запомняш кой кой е, хем има мегдан за развитие на характерите. Смесен състав, но без разни любови, които да разлигавят мъжкарския епос. И най-вече – научният елемент да е сервиран топъл-топъл от кухнята. Говори ти за нови технологии и постепенно така умело прелива в измисленото от него, че да не можеш да разбереш къде е границата на действително установеното от науката, и откъде натам те лъготи. Важно е да говори за съвременни неща. На малко хора би им било интересно да преоткриват колела и парни машини, ако другата алтернатива са наноботове, чужд разум и програми за разпределена обработка, които симулират биологични процеси. Не съм ли прав? Е, има и ортодоксални фенове на фентъзито, на които не им пука много-много за отговорите на въпросите “защо?” и “как?” и не помирисват истинско sci-fi, но не може всички да сме инженери, неспа?:)
Лос Анжелис, 2002 г.
Майкъл Крайтън ми е запазена марка за книги от типа “получаваш точно каквото очакваш”. Никога не съм бил разочарован. (Затова и нарочно не четох 13-тия воин.;) След удоволствието от “Щамът Андромеда”, всяка следваща (защото аз като наркоман се вкопчих в него) беше на ниво. Пише книги, които се четат за един ден, дори от мен, който обичам да не си превишавам дневния лимит от 100 странички. Много динамика, потапяне в област, съвсем различна от предишните, и то със степен на задълбочаване, която предполага, че дълго се е образовал по въпроса. Забелязал съм, че обича да пише вместо или заедно със заглавията на отделните части, и точния час на действието. И ако си направите труда да изкалкулирате, сумарно ще ви се стори удивително малко. Да разбира се, всекиму прави впечатление препускащото действие, има си хас! Обаче при толкова случващи се събития, някак на човек му се разтяга представата за време. А може би авторът и точно за това слага часа и минутите в началото на главата – за сверка на часовниците? Харесва ми подходът с малко герои в спретнат екип от експерти – хем лесно ги запомняш кой кой е, хем има мегдан за развитие на характерите. Смесен състав, но без разни любови, които да разлигавят мъжкарския епос. И най-вече – научният елемент да е сервиран топъл-топъл от кухнята. Говори ти за нови технологии и постепенно така умело прелива в измисленото от него, че да не можеш да разбереш къде е границата на действително установеното от науката, и откъде натам те лъготи. Важно е да говори за съвременни неща. На малко хора би им било интересно да преоткриват колела и парни машини, ако другата алтернатива са наноботове, чужд разум и програми за разпределена обработка, които симулират биологични процеси. Не съм ли прав? Е, има и ортодоксални фенове на фентъзито, на които не им пука много-много за отговорите на въпросите “защо?” и “как?” и не помирисват истинско sci-fi, но не може всички да сме инженери, неспа?:)
п.п.
Не е ли глупава корицата?
И още едно - заглавието според мен би трябвало да клони повече към "Плячка".
9 коментара:
Какви любови, това да не ти е Сан Докан?:).
Добре, че е козметиката да издържа хайтек-а...Да са живи и здрави дистрибутoрките. Видя ли, че без тях не може?;).
Какви дистрибуторки, какви фюнф лева?:) А аз липсата на любови таман заради Сандокан я споменах...;)
Не слагайте Сандокан и козметиката в едно изречение! Той е класика! :-)
И без това го написах като Апчехов;)....
За мястото на козметиката в изречението - когато Капиталът се оттегли от биотек-а, ще останат в играта само неакционерите, които по настоящем си издържат антираковия рисърч с козметика..Вие собствено как мислите да спасявате света без красота, а ?:)
Аз собствено мислех да се погрижа за прехраната и подслона на света, ако е опрял до мен, а пък красотата да я оставя на тия, дето са без работа.;) Иначе ако е до намиране на пари, козметиката си е направо невинна, аз и фалшиви долари бих печатал, и оръжийца бих продавал.:)
i "Shtama Andromega" li e negova neznaeh:-(
A az si misleh, che Kraitum e nasochen samo kum prodavaemi knigi - kakvo bi mi preporuchal za chetene ot nego?
D-i
Силно препоръчвам вече споменатия Щам и Сфера. Ако ти допаднат, ще мислим пак.;) И двете ги имам вкъщи, така че се обади, когато си наблизо.
за Сферата: в никакъв случай да не се гледа филма преди книгата. може и въобще да не се гледа, де, но ... да не бъдем толкоз крайни ;-)
а, антираковия рисърч ще отпадне съвсем, след като измислим начин да измоделираме мозъка със Si-вериги ;-)
Как така да няма разсейващи любовни истории? Не беше ли подозрително удобно основният помощник на главният герой да се окаже красива и мълчалива биоложка и то точно когато бракът му е невъзвратимо разрушен (първо от изневярата, а после от физическата смърт на жена му)? Не е гулпак Майкъл Крайтън да си оставя коня в ряката, опа, да си оставя героя без изгледи за скорошен секс...
Публикуване на коментар