Empire Star - Самюъл Дилейни

Ще кажа странна история, за да не е нещо обидно.
Като цяло не ми хареса, защото ме подразни с неизпълнени обещания. Може и само на мен да ми се е сторила с трудна за проследяване сюжетна или идейна нишка, но според мен наистина си беше такава.
Имаше интересни хрумвания на автора като играта със симплекс-комплекс-мултиплекс тип съзнание и според мен можеше да им обърне още внимание. Както и на могъщите Lll-ове. Как така ще въвеждаш същество, което възстановява затрити цивилизации, а пък после го игнорираш в кьошето? Хареса ми и включването с мъките на собственика им. Малко сурово и необяснено стоеше, но все пак добро.

Или:
“The only important elements in any society are the artistic and the criminal, because they alone, by questioning the society’s values, can force it to change.”

Хаотичното скачане насам-натам из времето и пространството, уж в изпълнение на някаква много секретна и важна мисия, която самият герой не разбира, ми се стори обаче прекалено.
Скачаме някъде, там някакъв непознат ни казва една дума и си отива, а ние се напъваме да разберем какво ще рече пък това. И вместо да разберем, тръгваме в някаква друга произволна посока и там попадаме на друг случаен участник, който е също толкова мистериозно лаконичен. Всичко това би било прекрасно, ако завършекът обясняваше по приемлив начин всички загадки преди това. Да, ама не. Така историята на Jo и Lll-ове остана малко самоцелна и ми заприлича на редки бози от рода на “Алиса в страната на чудесата”, “Малкият принц” и “Вълшебникът от Оз”.

За поощрение давам “добър”.;)