Пиксел - Весел Цанков

Така. Ровя си аз из бунището и налитам на черупка, която обещава бисерче. Весел Цанков отдавна ми е сред кумирите, а сега пък и нов роман написал. И то не просто роман, ами киберпънк даже. Весел киберпънк чели ли сте? Нали? И аз не бях, то си е противоестествено, така да се каже. И не само, че го е написал, ами и онлайн го закачил. (Тук правя благодарствена пауза, защото ако не беше личната му щедра намеса, трета и четвърта глава щях да ги чакам в хартиен вид.:)
Романът ми се видя много странен. Първите три глави са съвсем различни една от друга и кажи-речи само четвъртата ги обединява. Иначе всяка от тях си е като пример за различен тип(или поне различна страна на) киберпънк. Едната е за задкулисните игри на корпоративното управление, друга – за живота на един пиксел от Матрицата, а третата – за културата на алкохолопиенето в хакерския стан. Различни, но всяка със свой чар. На мен лично най-много ми допадна стила и действието в първите две, погълнах ги на един дъх, като очаквах да последва някакво Грандиозно разкритие, прозрение за Истината и едва ли не Освобождение на поробените пиксели. В този ред, третата ми беше малко разочароваща и самоцелна, за да видят свят свежите лафове на автора по въпроса за ракиените мезета. По принцип няма лошо, ама на мен ми се уби инерцията сред тенекиените бараки и ракията от компоти. Някак грандиозността и мащабността на събитията (както аз дотогава си въобразявах) се спихна и всичко стана едно битово и нашенско – все едно беше друга книга. А четвъртата глава пък беше, за да се развърже историята и толкова.
Държа пак да обърна внимание на стила и веселите лафове. Според мен в тях и първите две глави е кажи-речи цялата сила на романа. Много майсторска работа в това отношение и си личи професионалният хумористичен опит. Браво, Цанков, браво, Весел!:)

п.п.
Това по-долу са някои любими изречения от романа „Пиксел“ на Весел Цанков. Крилатите фрази всъщност са много, много повече, но ще им се насладите, когато прочетете сами цялата книга.

***
Oldfish отиде до барчето, наля си два пръста уиски и един пръст леденостудена пречистена вода, върна се на стола си, запали цигара, а мозъкът му бе зает като мравка в захарница.
***
...да се ококори посред нощ и да гледа стари филми и видеоклипове до сутринта, а на другия ден главата му да е като след неуспешна трансплантация на мозък.
***
- Ох, майко… - цитира той най-популярната в историята на човечеството сутрешна фраза.
***
Като гледаше бицепсите й, пикселът бе сигурен, че от нейното ръкостискане Конан Варваринът ще приклекне.
***
Преди векове киселинните дъждове са дупчели чорапогащниците на жените, после чадърите на минувачите, след това покривите на колите, а сега вече разяждат всичко, което не се е омотало в противохимическа защита от първо ниво.
***
Първата глътка след работа. На нея се крепи психичното здраве на човечеството в часовете между 17:05 и 19:05 часа. Тя е причината по това време да няма масови бунтове, революции и метежи (те се разразяват или доста по-късно, след шестото питие, или рано сутрин, когато големи групи хора осъзнават, че след малко са на работа).
***
Втората глътка се държеше по-културно в устата, но през хранопровода премина като варварин през западаща империя, опожарявайки всичко по пътя си.

***
Мързеше го да иде да си вземе някакво мезе, затова само отпиваше по малко вода. Така ракията не вървеше, но нима винаги трябва да ни е лесно?