понеделник, юли 30, 2007

Закуска в "Тифани" - Труман Капоти

Труман Капоти. Име, нали? От ония големите, които се подмятат от начинаещи снобари, за да покажат колко точно са над плебса. Аз пък ще ви кажа, че е бил глезен фуклив глупак. Да, с несъмнен писателски талант, но така опропастен в опитите да се докара различен и трагично неразбран, че освен глупак, другояче не знам как да го кръстя.

Скот Фитцджералд го знаете, нали? Е, този му диша във врата и дори, ако позволите едно еретично мнение, го води с обиколка. Някак историята му е по-истинска, според моите разбирания, естествено. Аз си умирам да има добре разказана случка и тази в "Тифани" макар и да не беше от най-интригуващите, беше не лоша. Имаше си и загадъчна и безпардонна млада красавица с момчешка прическа, богати обожатели, начинаещ писател, безнадеждно влюбен барман. Арест, бягство от страната, едноок котарак и уплашен за кариерата си кандидат-жених. Не е ли достатъчно? Ако не беше леко дразнещият нюанс на самосъжаляващия се главен герой и автор, книгата щеше да има едно достойнство в повече. Кратка е и бързо се чете. Обемът много точно съответства на обема и скоростта на случката, ако това интересува някого...

Ако досега "Закуска в "Тифани" нещо ви е убягвала по тъча, не се косете, не е образователен пропуск.

19 коментара:

almaak каза...

не мога да се въздържа да не пусна един коментар ;-) явно Франсис не си го доразбрал, както трябва. при него не историята е важна, а начинът, по който е описана историята. изразните му средства са уникални и несравними, а и несравняеми. според мен при Хемингуей нещата стоят по същия начин, само че посоката е различна! един дядо седи 3 дена в една лодка и се бори с една риба. смотана и депресарска история, ама как е написана, това вече е друг въпрос. ти какво си чел от Скот Фицджералд? убеден съм, че най-великата книга си я пропуснал ;-)

Стоян Христов каза...

Явно този месец съм бил орисан да разочаровам и двамата си читатели.:)) Първо беше Алвинът, а сега и ти.
Знаех си, че като кажа, че Труман и Франсис са еднакво лигаво-американски (сетих се и за Хемингуей, ама го пожалих) ще се разбунтуваш, ама просто не можех да си кривя душата. Аз просто така ги усещам. Вярно си е също, че и с двамата не съм запознат в дълбочина. От единия - Тифани, а от другия - Нежна е нощта. Но щом твърдиш за Великата книга, ще взема да я пробвам някой път. Може би зимата.;)

vladimir каза...

Аз не мога да чета Фицджералд и Хемингуей. Първият ми е скучен, а вторият - леко безсмислен. Обаче аз срещам трудности при четенето на всичко, което се води "класика" на американската литература и е писано преди '60те, така че сигурно проблемът е другаде, а не в способностите на въпросните автори. Изключвам "Моби Дик", разбира се ;).

Но за Труман имах надежди...

Стоян Христов каза...

@armydreamer
Що не пробваш със Стайнбек? Аз толкова му се радвам, за разлика от тия другите... Улица консервна и На изток от рая последно ги четох и бях на 17тото небе. И смешка ще ти разкаже, и житейска философия ще ти предложи, въобще...

Магарето каза...

Направо те ожалих - явно нещо в тези летни месеци не налучкваш нищо качествено за четене! Сигурно е от жегата ;-) Или имаш нужда от ваканция.
Пък тоз Моби Дик... Абе не съм я чела книгата, но ПРОСТО не мога да си представя какво толкова хубаво и интересно има в това, цяла книга да преследваш един нещастен кит, дето нищо не ти е направил! И това го водят американски-романтизъм...
Май като се замисля пасва ;-)

almaak каза...

@zonko
Не се кахъри, аз имам слабост към Франсис. Още от невръстните пубертетски години.
По сценарий Нежна е нощта е олицетворение на романтиката - лигава, самосъжалителна и трагична ;-) Ако не си в мазохистично настроение, няма да ти хареса :-) При все, че има някои пасажи, които си ги препрочитам и без съответното настроение. Същественото в историята обаче е друго (понеже не можах да те убедя с аргумента, че това е велико литературно произведение ;-)- начинът на живот на главните герои. Помисли си само - Френската Ривиера, купони, пиянски истории, скандали, любови. Голяма работа. Тюрлю гювеч! Как да не ти харесат такива бохемщини ;-) Пък и кой не би искал да живее така, ако ще и в края да свърши трагично. Както междувпрочем и става в реалния живот на Франсис - Зелда полудява, а на него му свършват парите.
Великата книга се казва Отсам рая. Обаче не знам дали има смисъл да я четеш сега ;-). Основната част от книгата е писана, когато Франсис е бил на 21 (това е и първата му книга) години и е много критично описание на следването му в Принстън с всичките му салтанати. И това съчетано с философски размишления. Проблемът е, че прозренията в книгата са толкова обективни и абсолютни (поне на мен тогава така ми се сториха), че ти рано или късно стигаш сам до тях. Трагедията е, че в този момент ефектът на книгата загива. Ех, да беше жив Франсис, да види как го защитавам, щеше да му стане благо на душата ;-)

п.п. Сега ми е интересно какво ще каже Алвин ;-)

Стоян Христов каза...

@almaak
"Пък и кой не би искал да живее така, ако ще и в края да свърши трагично." - Мии, аз!:)))
Пък и Зелда си е била луда от самото начало и всички са му го казвали, ама той нали влюбено магаре, та си затварял очите.

А относно ранната му творба на ТиЗнаешКой, пак ще изразя лек намек на подозрителност, защото на всички е известо какво магаре е човек преди 25 и как за нищо не може да му се вярва на 100%, хеле пък разни такива, люпени в инкубатор(Принстън) богати хамериканци.

Както и да е, пак изместихме разговора и пак всеки взе да си бае неговата си песен.;)

almaak каза...

@цонко
в такъв случай, нека да проверим как стоят нещата на борсата ;-)

Анонимен каза...

Мдааа, дотук мненията ни за книги и автори наистина съвпадат... От "Хладнокръвно", "Арфата на тревите" и "Закуска в Тифани" си спомням, че най-много харесах третата книга, макар че имаше по нещо, което правеше ценни и другите две. Защо ли обаче нито Капоти, нито Хемингуей, нито Фицджералд, нито Селинджър, всъщност повечето класици на американската литература, са от онези, които оставят траен спомен и отпечатък в мен? Е, не смятам Марк Твен в кюпа, нито любимите ми фантасти, които обитават Америка, но по произход хич даже не са американци, бих рекла - и по дух... Помня също, че ми бе много странно как Капоти съвместява журналистическото писане, разказването като хроникьор, жестокостта в "Хладнокръвно" с лиризма на другите две книги, които ми се сториха толкова различни. Може би сега ще ми е скучно да го чета, тогава най-слаба ми се стори първата, но не ми се опитва.

sol_lam

vladimir каза...

@цонко:
Стайнбек и Фокнър са тези, които смятам да пробвам. В тях ми е надеждата :).

@облачето:
Просто трябва да почнеш да я четеш. Бавно, по глава на ден :).

@sol_lam:
Значи не съм единственият, който не вижда защо се вдига толкова много шум около една от най-досадните книги на века (Спасителят) :). За мен е ценна само заради един абзац и затова не я слагам винаги в кюпа с 'класиците', но те разбирам за Селинджър. А за фантастите си абсолютно права. Но той Балард си го е казал - по-адекватен жанр за 20 няма :)).

alvin каза...

Еей, дружина, колко много коментари :)

На Труман Капоти пробвах да чета преди много години (а аз съм млад, значи съм бил дете) нещо кратичко. Не помня дали е било нещо като повест или разкази. Старо издание, така ми се струва; може и да греша. Нямам никакъв спомен за книгата, историята, стила.
Името му си припомнях преди време, когато един пич го изигра и взе Оскар за ролята. Нали е бил гей?
Ееми, аз в литературното си сърце имам място само за един ляв и това е Оскар Уайлд, сори :)

На Фицджералд съм чел Гетсби. И това беше отдавна, и това не е оставило ярък спомен у мен. Не съм уцелил точното време, точното настроение или просто авторът не пише за мен.
А преди година четох интервю на една от по-мозъчните български модели/манекени и тя каза, че като пътува и трябва само Гетсби, нищо повече. Книгата, де.
Викам си: "брей!"
Ама нямам мерак да препрочитам, май май.

Хемингуей е друга бира, харесва ми. Не съм чел много, но Старецът и морето е бомба. Както каза някой - нищо и никаква история, но разказана великолепно.

Селинджър също го замесихте. Спасителят съм я чел един път и половина, но повече се кефя на семейство Глас. Смъртоносни диалози.
А миналия ден четох пак рибката-бананка и познайте - диалозите ми харесаха много :)

Стайнбек четох скоро, имам 1-2 неща в блога. Добър е.

Та така с тия американски автори. Класиката е малко спорна в случая. Ама пък и аз не обичам тоя етикет, така че всичко е Ок.

PS - Цонко, не си ме разочаровал бе :) Не съм чак такъв фен на Теллалов, а и ти явно си имаш причини да не го харесваш. Разбирам те на 100%.

Стоян Христов каза...

@alvin
Онова за рибката-бананка наистина беше добро, та чак диво.:)

Добре дошъл пак!:)

Unknown каза...

Не съм съгласна с мнението ви за "Закуска в Тигани", което и не е необходимо. Историята като сюжет в днешно време не звучи кой знае колко интригуващо. Но това, което прави книгата уникална, е изграждането на героинята Холи Голайтли - всяка нейна черта от характера, всяко нейно възприятие, всяка нейна дума разгръщат една много интересна личност. И всичко това през очите на един "шпионин"... Заедно с него читателят извървява пътя към сърцето на Холи и бавно с нея съблича дрехите и.

По принцип чета книгите в оригинал и не знам как звучат на български, но на английски стилът на писане на Капоти и невероятен (да не забравяме, че и той като Хемингуей е бил журналист и малко или много кратките и ясни изречения, в които всяка дума е на мястото си и няма нито една излишна, го показват).

Стоян Христов каза...

@ани
Сигурно имаш право, като гледам минало е време оттогава и не мога да съм сигурен, че ако сега я прочета, впечатлението ще е същото. На мен тогава ми се видя скучновата, някак отнесена и не можа да ме грабне нито с действие, нито с начин на разказване. Които не е задължително да са единствените достойнства на всяка книга.:)

За четенето в оригинал. Поздравления, няма по-добър начин да схванеш "какво е искал да каже авторът", това все пак е най-късата дистанция до него. Скромната ни компания тук също се опитва да "оригиналничи" от време на време, макар не винаги да се получава по-богато впечатление, отколкото чрез умел преводач - въпрос на владеене на езика.

Да препоръчаш нещо друго от ТК, което евентуално да харесам повече от "Закуска в Тифани"? Ако е по-кратко, може да се престраша и за оригиналната версия.:)

(Апропо, за едноименния филм много отдавна се каня, имам впечатление, че го класифицират като много модерен и преломен за времето си, макар да не знам с какво точно.)

Unknown каза...

Здасти отново :)

Всяка книга е въпрос на вкус, опит, други книги, които сме чели, всичко, което ни се е случвало и т.н., така че е съвсем нормално не на всички да ни харесва "Закуска в Тифани" :) Иначе друга хубава книга на ТК е "Хладнокръвно". Историята е брутална и по действителен случай (подробно е описано убийството на едно семейство, след което книгата се концентрира около разкриването на виновните и най-вече около тяхната психика и вътрешен свят). Но пак това, което ме впечатли, е журналистическият език и подход - детайлите в погледа, жестовете, думите... Историята толкова изтощава ТК, че след нея животът му вече не е същия - той се пристрастява към алкохола и вече не може да напише нищо повече.

Пак към "Закуска в Тифани" - вчера цял ден търсих филма и никъде из нета не можах да го намеря. Но сигурено е хубав :)

Стоян Христов каза...

Здрасти и ти пак.:)
За филм имах предвид този, а май може да се намери тук.

А "Хладнокръвно" го включвам веднага в списъка на чакащите ред за прочит. Много обичам така с препоръка.:)

Orehovka каза...

Не строшете сол на главите на американците - каквото и да си мислим ние, те отдавна вече не ручат доматите с колците :). Аз четох "Закуска в Тифани" преди няколко години и ми се стори приятна, но малко неясна - какво всъщност се случи и защо така се развиха нещата? И чак по-късно като гледах филма, схванах каква била работата. С "Нежна е нощта" беше съвсем същото - грабна ме, бързах да стигна до края, но основната идея сякаш ми убягваше, докато не гледах сериала (и по-точно финалната сцена от последния епизод). Явно гледането на екранизации не винаги вади очите на литературата, а поради самата специфика на киното/телевизията (по-точно на това, че се налага да резюмират посланията и да ги акцентират, за да не се загубят в многозначността на видимото) са полезни за таква тикви като мен.
И моля никой да не хвърля камък срещу Селинджър, докато не прочете "9 разказа" и "Семейство Глас"! "Спасителят в ръжта" го пробутват за задължителен в училищата, защото изглежда по-лековат и лесносмилаем, а не защото непременно е най-добрата му работа.

Стоян Христов каза...

Споко, на Селинджър не посягам, най-малкото заради споменатата рибка-бананка. Което впрочем е хубава идея за нов ник.:)

Анонимен каза...

Скоро при свекито попаднах на Труман Капоти :) Не знам кое ме учуди повече: че тя има подобен род книга, или че толкова много се афишира различната сексуалност, та чак писва...