понеделник, август 06, 2007

Последният континент - Тери Пратчет

Тази книга не е за Австралия. О, не! Тя е за съвсем друго място, което по някаква случайност тук-там е малко... австралийско. И все пак... Няма проблеми, нали?
***
Пондър си знаеше, че не биваше да показва невидимите писмена на Ридкъли. Нали едно от основните правила е никога да не осведомяваш началника си с какво всъщност се занимаваш по цял ден?
Но каквито и предпазни мерки да измисляш, все някога шефът влиза в стаята, започва да ровичка и да мести разни неща по бюрото ти. И подхвърля смущаващи реплики:
- А, ти тук ли работиш?
- Май сложих на таблото за обяви бележка да не се внасят саксии...
- Как наричате това нещо с клавиатурата отпред?
***
- Като малък имах една книжка – намеси се Професорът. – Беше за един корабокрушенец на островче досущ като нашето. Мислеше си, че е съвсем сам, но един ден откри следа на пясъка. Имаше и картинка.
- Една следа ли? – изпъшка Деканът, който седна предпазливо и се хвана за главата.
- Ами да... Щом я видя, той разбра, че...
- ...на острова има и смахнат еднокрак шампион на дълъг скок? – довърши кисело Деканът.
***
- Я слушай – наежено започна деканът, - нали вчера претърсихме острова и установихме, че липсва библиотека. Нелепо е! Как ще свършим работата
(построяване на кораб, бел. моя), без да поглеждаме в справочника?
- А... защо... да не опитаме направо? – заекна Старшият наставник. – Да проверим... кое се държи на водата, а кое – не.
- Ето, започнахме да си приказваме простотии...
***
Ринсуинд не бе запознат отблизо с жените. Голяма част от живота си прекара в завидно ускорение, а през останалото време си стоеше зад стените на Невидимия университет, където поставяха жените в една категория с тапетите и музикалните инструменти – интересни по своему и с несъмнена дребна, но не особено съществена роля в правилно уредената цивилизация.

7 коментара:

alvin каза...

Ех, сега да можех и аз да чета Пратчет за пръв път... :))
Последният континент не е ми е кой знае колко любима, ама.. ама си е пратчетовска бе!

Специален 'австралийски' поздрав:
Land Down Under
Там хората са малко.. австралийци :))

Цонко каза...

Кой казва, че е за първи път?;)
Като минат 4-5 годинки от последния прочит спокойно можеш да си преговаряш и ще ти изглеждат почти като нови. Аз например бях запомнил само някои от най-ключовите лафове и имах беегла представа за нишката на историята.

А книгата си е направо попадение в деветката! Много си падам по академичния състав на университета.:)

Мерси за "малко австралийския" поздрав.;)

Bla каза...

Никога не съм бил особен фен на Тери Пратчет (неоспоримо добър автор, просто предпочитам малко по-dark неща), но "Нощна стража" ме спечели на 100 %.

Облачето каза...

Ха, 4-5 години да чакам за да препрочета Тери! Това са си ми настолните книги, свърша ли една, започвам да препрочитам друга, какво има да чакам? И без туй паметта ми е слабичка...;-)
Виж, "Последният континент" ми беше май последната - от старичките е, знам, ама някак си все я подминавах в книжарниците и избирах някое от другите Терита (вещиците са ми любими!). За това направо си я поръчах за рожденния ден ;-) Успя да ме спечели с лафчетата за Университета-академичната среда-шефовете. Разбира ги Тери нещата...

Цонко каза...

@облачето
4-5те години бяха адресирани за алвинът, не исках да го плаша с по-кратки срокове, защото той се старае да чете и друго.;)

А това, че Тери добре разбира и измисля "лафчетата за Университета-академичната среда-шефовете" е точ в точ и за мен най-любимото от книгата.:))

alvin каза...

bla:

Новите неща на Тери са точно такива - по-мрачни, по-сериозни. И все така мъдри.

Нощна стража е типичен пример. Страхотна!

Bla каза...

Супер, ще го имам предвид, ако попадна на някоя от по-новите му.