Трудно е да бъдеш бог - Аркадий и Борис Стругацки

Руско фентъзи чели ли сте? Аз не бях и бях много силно предубеден, а то пък какво се оказа. Странно добра книга, хубава до нереалност. В нея има толкова много любими за мен теми, че нямаше как да не ми хареса. Но пък на мен лесно ми се угажда, трябва в книгата да има само:

- бъдеще несъвършено;

- въпросът за намеса или не в делата на изгряваща чуждоземна цивилизация;

- може ли да бъде обективен и безпристрастен хлътналият дълбоко в новото си "аз" агент под прикритие;

- кое е за предпочитане - близка лична и лесна радост или постоянни жертви в името на далечна благородна и може би невъзможна кауза;

- прозрения, родени от вечно съмняващия се дори в себе си;

- справедлива кауза, благородни обноски и милостиво сърце у един и същ човек;

- тежки мечове, арбалети, червенокоса девица за спасяване и могъща черно-сива сила за надвиване;

- щипка високи технологии за вкус и стил у главния герой;

- приятни тук-тамъчета руска реч, прозираща през превода.

Трудно е да бъдеш бог. Трудно, но не и невъзможно. Аз отдавна го проповядвам това и ми беше много драго, че и братята Стругацки са на същото мнение.

Ето и една тяхна версия по въпроса що е добро и зло:

"Сега вече не ми е до теории, помисли си Румата. Зная само едно: човекът е обективен носител на разум и всичко, което пречи на човека да развива разума, е зло и това зло трябва да се отстранява в най-кратки срокове и на всяка цена."

Има и препоръки към съдържателите на хранително-питейни заведения:

"- Отлично! - каза баронът и хвърли на собственика няколко жълтици. - Донесете на мен и на този дон всичко най-хубаво и нека ни прислужва не някоя лигла и стърчиопашка, а почтена възрастна жена."

И последно:

"- Същността на човека - дъвчейки бавно, говореше Будах - е в удивителната му способност да свиква с всичко. Няма в природата нещо, с което човекът не може да свикне."

А ето тук и един гачев прочит на същата книга.