понеделник, август 13, 2007

Трудно е да бъдеш бог - Аркадий и Борис Стругацки

Руско фентъзи чели ли сте? Аз не бях и бях много силно предубеден, а то пък какво се оказа. Странно добра книга, хубава до нереалност. В нея има толкова много любими за мен теми, че нямаше как да не ми хареса. Но пък на мен лесно ми се угажда, трябва в книгата да има само:
- бъдеще несъвършено;
- въпросът за намеса или не в делата на изгряваща чуждоземна цивилизация;
- може ли да бъде обективен и безпристрастен хлътналият дълбоко в новото си "аз" агент под прикритие;
- кое е за предпочитане - близка лична и лесна радост или постоянни жертви в името на далечна благородна и може би невъзможна кауза;
- прозрения, родени от вечно съмняващия се дори в себе си;
- справедлива кауза, благородни обноски и милостиво сърце у един и същ човек;
- тежки мечове, арбалети, червенокоса девица за спасяване и могъща черно-сива сила за надвиване;
- щипка високи технологии за вкус и стил у главния герой;
- приятни тук-тамъчета руска реч, прозираща през превода.

Трудно е да бъдеш бог. Трудно, но не и невъзможно. Аз отдавна го проповядвам това и ми беше много драго, че и братята Стругацки са на същото мнение.

Ето и една тяхна версия по въпроса що е добро и зло:
"Сега вече не ми е до теории, помисли си Румата. Зная само едно: човекът е обективен носител на разум и всичко, което пречи на човека да развива разума, е зло и това зло трябва да се отстранява в най-кратки срокове и на всяка цена."

Има и препоръки към съдържателите на хранително-питейни заведения:
"- Отлично! - каза баронът и хвърли на собственика няколко жълтици. - Донесете на мен и на този дон всичко най-хубаво и нека ни прислужва не някоя лигла и стърчиопашка, а почтена възрастна жена."

И последно:
"- Същността на човека - дъвчейки бавно, говореше Будах - е в удивителната му способност да свиква с всичко. Няма в природата нещо, с което човекът не може да свикне."

А ето тук и един гачев прочит на същата книга.

9 коментара:

Анонимен каза...

Фентази значи е тази легендарна книга!

Друго си представях, но пък разказа ти звучи чудесно и много зарибяващо:-)

Поздрави:-)

www.goran.blog.bg

Цонко каза...

Честно да си призная, не е точно фентъзи, ама се надявах никой да не обърне внимание.;)
А иначе книгата е просто прелест!

sol_lam каза...

И аз те поздравявам за щастливото попадение. Всеки следващ път, когато чета отзив на поредния читател, посегнал, прекарал време с книгите им и неизбежно станал фен на Стругацки, си казвам: СЯДАМ И ПРЕПРОЧИТАМ сборника "Прогресорите и странниците"! И се юркам по нещо друго. Ама пък ми е хубаво, че и ваши милости са изкарали късмета да ги четат. За мен хич не е фентъзи, ами си е научна фантастика, всичко на Стругацки, като тук се надявам техничарите да не забравят, че съществуват и социални науки... А твоята непретенциозност е наистина впечатляваща!До следващото прочетено...

alvin каза...

Аз пък още не съм чел нищо на Стругацки. Нищо до края, де :/

sol_lam каза...

Не зная на какво си попаднал, но помня, че не харесах особено само ПРИКАЗКА ЗА ТРОЙКАТА и донякъде ОБРЕМЕНЕНИ СЪС ЗЛО, но той си е незавършен, пък и избива твърде към Булгаков. За мен всичко друго е оправдавало прекараното време, пък как ме хващаха за гърлото Стругацки, не е истина, особено с "Бръмбар в мравуняка" и "Пикник край пътя". На теб не ти бяха интересни ли, че не стигна до края? Но е твърде показателно, че ако заговориш на американци за руска фантастика, те казват, че са чели само Стругацки, поне като съм попадала на интервюта. И че са им харесали, което говори за универсалност на написаното от тях.

Анонимен каза...

"Някои спяха, а други просто... лежаха"

Адската книга, няма спор!

Amber

Hazel Baggins каза...

Не знам, тази книга за мен продължава да е съветска, твърде съветска. Чела съм я преди 20 години, наскоро пак. Едно прекалено соц виждане за човека - което е виждането за човека, с което съм отраснала - си личи под пластовете фантастика.
Миналото лято направих ударна серия Стругацки (осем книги), адски са добри. Но не ме хващат. Това е:)

Мето каза...

Тази книга се отличава от всичко написано от тях. Невероятен израз на човешката природа. Показателен е диалога с Арата Гърбавия в края на книгата и самия финал. Поуката - не се връщай назад, защото ще се натъкнеш на скелет...

Стоян каза...

Страхотна е, наистина, богата на неща, които да си мислиш след прочита. Не знам дали си чел другите им неща на братята от прогресорския цикъл, но ми се струва, че има голяма вероятност да ти харесат.:)