понеделник, август 20, 2007

Хари Потър и Реликвите на Смъртта - Джоан Роулинг

Още от предишната, ХП6, бях надушил една много благородна инициатива на клуб “Хари Потър” в дира, където феновете веднага след излизането на книгата на английски, се бяха разделили на двойки – преводач и редактор, и си бяха разпределили главите от съдържанието. Резултатът от превода беше, че сума ти хора прочетоха книгата безплатно в интернет, и то месеци преди да се натутка официалната версия. Всяка глава беше със собствен стил, собствени грешки и собствена красота. От мерак го правеха хората и беше прекрасно!
Тази година бяха още по-експедитивни, аз – също. Проверявах по няколко пъти на ден, за да видя дали няма пуснати нови глави. Защо, ще попитате, не може да е толкова прекрасна, че да не изчака човек още някой месец, ако въобще я чете? Ами тръпката, ще контрирам аз?

Хареса ми като цяло. Със сигурност първата половина беше поразводнена за обем или пък терзанията на младия Потър не бяха предадени достатъчно образно, ако това е бил целеният ефект. Втората половина обаче си я биваше и авторката приличаше повече на себе си от предишните книги. Хареса ми също, че никой от най-първостепенните герои не погина, както гласяха слуховете. Ако аз пишех развръзката, от семейството на Лупин и Тонкс бих затрил само майката, но авторката очевидно обича всичко да върви в комплект и предполагам затова беше и кратичкият епилог, пълен с изпоженили се и наплодили се съученици. На възпитателния ефект, предназначен за невръстната публика, ще отдам това, че “добрите” използваха по време на войната и на финалната битка в Хогуортс само обезвреждащи, но не и убиващи магии, за разлика от привържениците на Сигурно-Вече-Ви-Е-Омръзнало-Кой. Намирам го съвсем подходящо за случая. Авторката се беше постарала и умело да включи възможно най-много ключови моменти и зарязани глухи улички от действието в предишните книги за обясняване и преодоляване на препятствията, възникнали пред Хари в тази книга. Тактически оправдано – обединява и придава завършен вид като ти припомня в резюме разни забравени моменти.
Малко по-епични моменти, повече приказност, разлъка на влюбени и други такива.
А, имаше тук-там и някоя смешка, винаги го ценя.

/Също ще се изкуша да натякна, че никъде нямаше намеци за коректни прически, оскубани вежди, за плитки дънки и въобще съвременни тинейджърски модни тенденции, за разлика от екранизацията, акцентираща прекалено силно на тази част, и която не възнамерявам някога да гледам доброволно./

Аз това четох. Ако някой е чел за Смъртоносни светии или пък нещо съвсем друго, то си е негова работа.

6 коментара:

almaak каза...

ц-ц-ц, какъв задълбочен анализ! нищо не си пропуснал! само ще добавя, че накрая се усещаха и влияния от Матрицата. на мен това много ми хареса. биваше си я книгата.

Облачето каза...

Добре си го рекъл! Особено в частта за дразнещото наблягане на ниски дънки и къси тениски във филма. Не че не си падам по тях;-) - просто някак си не ми се връзваха с черните роби и униформите от предните фирми и самите книги.
А за Хари Потър 7 и "светиите" ;-) Мога да добавя, че един недостатък на книгата беше затриването на единия от близнаците. Направо си беше ГАДНО! И напълно излишно!

Цонко каза...

@almaak
Ах, но моля Ви, знаете, че се червя като мушкато при такива комплименти!;)
А кое ти заприлича на Матрицата?

@облачето
И аз бих затрил единия, не казвам, че не са симпатяги, ама за да го докарам на трагизъм бих пречукал само единия без "ох"!;)

almaak каза...

ми съвсем на края, когато Х.П. беше наполовина умрял, на половина жив, имаше разсъждения на тема реалност ;-)

Анонимен каза...

az pro4etox knigata ote prez lqtoto v dir.bg

Цонко каза...

@анонимния
Радвам се за теб. И ние така.:)