петък, септември 21, 2007

Сидхарта – Херман Хесе

Не знам защо, обаче напоследък, колкото четива започвам, и все се изненадвам, когато в началото си книгата ми се струва една (скучна, глупава и безполезна), а като я довърша – съвсем друга (мъдра). Все едно за пръв път чета произведения от майстори разказвачи.

Всеки знае нещо за Сидхарта. Някои са чели Зелазни, други са гледали Малкия Киану, трети си падат по йога, източни религии и учения. Обаче се басирам, че такъв Сидхарта, като този на Хесе, не познавате. За моя приятна изненада въпреки притчо-приказния си характер и оскъдицата на диалози, книгата е много приятна. И въпреки, че се разправя за спокойната и пацифистка натура на хубавеца Сидхарта, мисля, че си е една много мъжка книга, мъжки начин на мислене има вътре.

Кой друг иначе би се похвалил, че разбира силата и прелестта на двуредието от разговора на Сидхарта с Камала?

 Но какво всъщност умееш?
 Умея да мисля, да чакам, да постя.

Хареса ми също твърдението, което убягва на толкова много хора - светът е съвършен във всеки един миг.

А пък вкъщи взеха да ме подиграват, когато им казах, че Сидхарта е прекарал три години при саманите – мършави и дрипави мизерници, които си въобразяват, че се занимават с най-висшата наука. (Апропо, редовната докторантура в българските университети е три години.;)
Има някаква прилика с Empire Star и с различните видове съзнание, през които еволюираше главният герой, само че тук са различни видове разбиране на света. На един и същи свят. Защото едни и същи обективни неща човек може да ги разбира по различен начин през различни периоди от живота си. Какви са хората, какъв е смисълът на живота, какво е познанието, кое е ценно и кое не, как се стига до най-висшата истина, как се лекува заблудена душа, за единствената дума ОМ и други подобни. Сигурно и на вас ви се е случвало да имате различно схващане по тези въпроси през годините.

Силна книга, над която може много да се мисли, но самостоятелно, без диалог, защото както Сидхарта казва на най-добрия си приятел Говинда:

Мъдростта е несподелима.

7 коментара:

Александър Кръстев каза...

И аз неотдавна прочетох книгата и останах наистина впечатлен. Много мъдрост и, забележете, динамика, въпреки изпълнения със сентенции текст.
Наистина едно от най-добрите неща, които съм чел. ;) Доста различно от разказите на Хесе, които определено не са с особена художествена стойност, но това си е лично мнение ;)

Стоян Христов каза...

Абе аз динамиката май съм я пропуснал, ама книгата наистина предразполага към самовглъбяване и влизане в оня приятно блазнещ кръг на мисли, в който си самодостатъчен и не ти трябва нищо от света, и от който доста трудно се излиза.
Брр, бая психар си е бил Хесе.

Amber каза...

Добро, това да ми го донесеш на баскета.

hazel каза...

На мен това ми беше първи сблъсък със Сидхарта и много се впечатлих. Но тогава - на около 16 - четях Хесе и си се впечатлявах по подразбиране:)
Много е интересно как възрастта влияе на възприемането на една и съща книга...

Стоян Христов каза...

@amber
С удоволствие, но книгата не беше моя и я върнах. Ако ти се чете от екрана, монтирал съм един линк. Книгата не е дълга.
@haz
Агрее, изумително е човек да чете "Съкровището в Сребърното езеро" през има-няма 5 години.

almaak каза...

ето точно такава книга ми трябва в момента!

Съкровището отдавна не съм го чел ;-)

hazel каза...

Супер, чакаме пост за Карл Май:)