неделя, октомври 07, 2007

Цветът на магията - Тери Пратчет

Като за начало на серията книгата не е лоша. Личи си, че впоследствие Тери си е шлифовал отделен стил за Света на диска и си го е ползвал наготово. Както спомена almaak, в първите му книги има доста повече физика, а последните му са по-социо-хуманитарни, което е с оглед на търсенето и най-вече на продажбите. Няма лошо, ще си препрочитаме началото, т.е. когато са се наливали основите. Ще се презапознаем с Ринсуинд, Двуцветко - първият турист на Диска, който запознава гражданите на Анкх-Морпорк с термина за-страх-уловка и смисъла му и така предизвиква Големия пожар, Багажа (!!!), какво се случва, ако поискаш да паднеш от ръба на Диска и най-важното - от какъв пол е Великата А'Туин.
***

"Бравд и Невестулката погледнаха към фигурата, която сега подскачаше по пътя с единия крак в стремето.

— Подпалвач, така ли? — най-сетне попита Бравд.

— Не. Не съвсем. — започна Ринсуинд. — Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета. Имате ли нещо за ядене?"

***

"Ринсуинд се втурна като хала към «Пробития Барабан» и стигна там точно навреме, за да се сблъска с някакъв мъж, който излезе заднешком и много бързо. Припряността на непознатия се дължеше отчасти на копието, което стърчеше от гърдите му. Той изклокочи бурно и се строполи мъртъв в краката на магьосника."

***

"Ринсуинд клекна на едно коляно, за да нагласи по-добре снимката, и натисна омагьосаната ръчка.

Кутията каза:

— Не става. Свърши ми се розовото.

И пред очите му се отвори незабелязана досега вратичка. Малка, зелена и покрита с отвратителни брадавици човекоподобна фигура се подаде навън, посочи с една ръка с дълги нокти към палитра с най-различни цветове и закрещя срещу него.

— Няма розово! Виждаш ли? — пронизително пищеше малкото хуманоидче. — Няма никаква полза да продължаваш да натискаш ръчката щом няма повече розово, ясно ли ти е? Ако искаше розово, не трябваше да снимаш всичките тези млади госпожици, разбра ли? Отсега нататък е монохром, братле. Ясно?

— Ясно. Да, добре — отговори Ринсуинд. Стори му се, че в едно тъмно ъгълче на малката кутия вижда статив и миниатюрно неоправено легло. Пожела си да се е излъгал.

— Да сме наясно, дотук беше — кресна дяволчето и затръшна вратата. Ринсуинд си помисли, че чува приглушения шум от недоволно мърморене и стържене на столче, което влачеха по земята."

Няма коментари: