вторник, октомври 30, 2007

Невромансър – Уилям Гибсън

Стана почти случайно, но резултатът беше много силен. Намерих книгата из кашоните при телефоните на СУ и скоро след това ме нагази някаква ОВИ. Не спрях да чета, когато мозъкът ми взе да се блъска в стените на черепа от високата температура, и кошмарът на гибсъновия свят стана мой буквален кошмар. През деня четех, а през нощта сънувах град Чиба с нелегалните клиники за транспланти, зловещото настояще, в което всичко се диктува от някакъв може би изперкал ИИ. Хакери-жокеи, които се друсаха май с всичко друго, освен халюциногенни гъби и лепило, спасяваха чужди каузи с риск да си изпържат мозъците в сблъсъка със защитния софтуер на въпросния ИИ. Освен него (изкуствения интелект) в графата на любими закачки от фантастиката имаше пънкарски терористични групи, запис на човешка личност в цифров вид, пътуване в космоса, костюми, които приемат цвета на околната среда и те правят невидим, контакт с разум от друга планета и хакери, партизани, борци, маргинални типове от помията на предградията.

Книгата е просто еталон, образец за майсторство, новаторство и стил. Учудващо истинска за скептичната ми натура. Предполагам, че на повечето хора с реална представа за нещата им се струва, че точно такова сиво-гнило ще бъде бъдещето, а не розово-захаросана леко подобрена версия на настоящето, каквато е общоприетата представа. Може да кажете, че всички които харесват киберпънка са донякъде мазохисти, и може би ще има и малко нещо вярно. Или са просто хора, които имат силата, свободата и смелостта да допуснат абсолютно всичко, да дадат равен шанс и на грозното.

Гибсън, за когото уикипедията казва, че го наричали "черния пророк", е поставил основите и е написал буквара на киберпънка, а Гришата го е превел на български. „Хюго“, „Небюла“, „Локус“ и „Филип К. Дик“ за 1984-та. Книга-явление. Започва директно потапяйки те в новия свят, изпълнен с недоразбиране и много въпроси и след катаклизмичното действие те оставя в същия свят с още повече въпроси. Няма нито една бележка под линия, въпреки десетките специфични термини. Който разбрал – разбрал, който не – пропуска изумителното представление. Какво повече?

И за да не кажете, че въздействието е било толкова силно, та чак зашеметяващо, само заради настинката ми, ще спомена, че това ми е втори прочит и пак ме държи здраво за гърлото.

Прочетете книгата, ако не ви е страх да видите бъдещето, защото това е прогноза, която вече се сбъдва. Да не я познавате е нещо като да не сте гледали първата „Матрица“.

14 коментара:

Облачето каза...

Добре си описал мрачната аура на книгата! Направо ти се чудя как си тръгнал да я четеш когато си бил болен - мога да си представя как разгорещеният мозък засилва черните краски!
Аз почнах да я чета преди 4-5 седмици - братото си я е купило, а аз отдавна и се точа. Ама на, толкова бях заета в Мюнхен, че не можах да я прочета преди да тръгна, а понеже и братото я беше преполовил, рещих да не му я крада...
Лошото е, че това е една от книгите, които не можеш да ги оставиш и после след месец-два да продължиш от мястото до което си стигнал! Та подозирам, че ще се наложи да я почна от началото, да видим обаче кога ще стане това!

Цонко каза...

Наистина сигурно ще трябва да я почнеш от началото, ако търсиш силата на емоциите, а не само как ще свърши накрая.
Иначе, ако не ти се чака, аз я имам хартиена на български, а пък и я има навсякъде в безплатните библиотеки за фантастика в интернет(даже и заглавието на поста води към едно такова място).
Книгата е жестока и после като му се успокои на човек мозъка и мине поне месец и веднага му се дощява още. По рано не бива по здравословни причини.;)
На български има още 3-4 неща от Гибсън, така че и за 2008ма ще си имаш матриал.;)

Облачето каза...

Да, матриал от Гибсън има бол ;-) Първият ми сблъсък с него обаче не беше много положителен - четох Pattern recognition. Много добре започваше книгата и хубаво вървеше до момента, когато се отнесе в описания на съвременната руска дийствиетелност, а края малко ме издразни. Но идеята като цяло си беше жестока, не отричам!

А предложението ти за хартиена версия на Невромансъра го приемам с въодушевление! Не мога да чета от екрана и това си е! Пък хартията в офиса все е кът;-)

almaak каза...

@цонко

"... новия свят, изпълнен с недоразбиране и много въпроси..."

много меко казано, според мен. тази книга не мога да я прочета нормално. все се връщам, щото съм пропуснал нещо. толкова мъгляви пасажи има, че направо нервата те хваща ;-)

@облачето

ми аз попитах.

Цонко каза...

@almaak
С риск да се пошестя: Чети на български, много по-приятно е!

almaak каза...

пуста таз мойта проклетия. не мога да изляза на глава с нея :-)

lindyhopper каза...

Така четох The Lazar Effect през февруари, когато мозъkът ми къкреше на тих огън заради грипа. При други обстоятелства едва ли щях да се справя. Все пак някои идеи се процеждат по-лесно тъкмо в подобно състояние (като антибиотик при менингит:).

Цонко каза...

@almaak
Хич даже не си проклет, ами само малко инат, но то е положително качество.;)

@lindyhopper
Какъв беше този Лазар и ефекта му? За тази ли книга казваше, че е писана в съавторство от двама от големите фантасти?
Трябва да започна да си записвам, щот многу забравям...

almaak каза...

то едно ли е да помни човек на тая възраст :-р

lindyhopper каза...

Мда. Herbert-Ransom. Не мога да кажа повече за авторите освен имената. Книгата ми се стори като от билбиотека Народна Младеж. Особено правдиво (само че по y, не по x:) бяха представени соцкултурните разлики между двете общества на подводните хора и на островитяните:ти си работиш ежедневно в the dexter lab, а чужденците идват да ти обясняват какво било science и как се борави с микровълнова фурна в кухнята..., защото е признак на изостаналост, ако си нямаш микровълнова...

Orehovka каза...

Четох я преди много време и хич не ми хареса тогава. Светът ми се видя прекалено и преднамерено дехуманизиран, а стилът - претенциозен (това че не обяснява термините които използва също допринесе). Не знам Гибсън до каква степен е запознат с живота в гетата, но дори там растат хлапета, семейства и хора, които имат нормална, макар и зле платена работа. А дори най-гадните гангстери/бъдещи гангстерчета имат някакви семейства, било то по-голям брат, стара баба, проституираща сестра и прочие - т.е. реално и в най-ужасните условия хората формират близки социални връзки помежду си. А при Гибсън това липсваше напълно (доколкото помня), което за мен лично направи света му доста изкуствен, въпреки изобилието от спец-ефекти.

Стоян Христов каза...

Светът на Гибсън не трябва да е реалистичен, той е като футуристичен уестърн, в който любимите технологии на мъжете-момчета са победили. Геймърите искат да играят, да се бият, да има опасности, оръжия, нови технологии, които да ти дават предимство пред враговете ти. Какво му е интересното да четеш за бабички, деца и жени, освен ако най-последните не са супер секси мацки?:) Хората искат да избягат от реалността, а не още от нея.

Kalin Yorgov каза...

От къде мога да си я купя или поръчам книжката????

Стоян Христов каза...

Книгата е издавана отдавна и вече няма тираж, а се съмнявам, че ще я преиздадат скоро или даже изобщо. Може би ще я откриете по антикварните книжарници. Или пък в сайта chitanka.info, ако четете електронни книги. Последното поне е безплатно.:)