Не бях чел нито една негова книга, не съм гледал нито едно негово произведение, не знаех любопитни историйки за кариерата му, не знаех нищо за него и въпреки това бях убеден, че трябва да прочета книгата за живота му. Не знам защо, магия някаква. Аз по принцип не обичам да чета подобни житиеописания. Колкото и интересен да ми е изглеждал човекът, след като сам се разголи в мемоарите си, започвам почти да го съжалявам. Не обичам такива книги. Но тази ме теглеше, магия ви казвам, за два дни я прочетох, като между тях ми се събраха 3,5 часа сън.
Странната история на един шеметен живот, който може да се случи само света на американския шоубизнес. Дори пишейки за всички известни хора, с които съдбата го е срещала, Сидни Шехтъл сякаш все още не може да повярва и всеки път разказва за онези години с учудване и радост, а не със самохвален и горделив тон. Разказва като момче, което от зрител, е станало участник във филма. Бил е с великите, но не да яде и пие на една маса с тях, като някои други и после да се хвали с това, а с тях той е творил историята на Бродуей и Холивуд. Всеки път на свой риск. Сам, без покровители. С колеги и приятели като Ървинг Бърлин, Бинг Кросби, Кари Грант, Дейвид Селзник, Айра Гершуин, Кърк Дъглас, Джуди Гарланд. Оскар за най-добър оригинален сценарий за 1948-ма, водеща фигура в МГМ и Парамаунт…
Маниакалната депресия, от която страдал може би донякъде обяснява стремглавите му начинания, успехи и провали, но не всичко. Много енергичен човек, хвърлил много, много труд. Вманиачен да работи умствен творчески труд, ако можете изобщо да си представите какво значи това. Да приема поръчка след поръчка, дори когато обективно няма да има физическата възможност да свърши всичко. И тогава идват дързостта, импровизацията и волята. Късметът колкото дава, толкова и взима, той не влиза в сметката.
Романи прописал чак през 1979-та и то от желание да се отърве от една история, която все му била в главата и която така и не успял да постави. Написал я и дори платил повече за рекламата на книгата, отколкото приходи получил. И после се почнало. Как кое, романите с които станал известен и които по някое време го направили най-превеждания автор в света. Романи, които може би никога няма да прочета, но които са били оценени от легиони домакини.
“Кариерите в шоубизнеса са като асансьори – вървят нагоре-надолу. Номерът е да не слизаш, когато асансьорът е долу.”
4 коментара:
Привет четящи Човеко:-) - Последното ти попадение звучи много, много интригуващо:-) - остава да я прочетем:-) Да открием една истинска, жива история:-)
Редовете ти ми припомниха още една подобна книга "Повратна точка", книгата е за живота и творбите на Милущ Форман - горещо я препоръчвам:-)
www.goran.blog.bg
Привет и на теб!
Честно да си кажа, не я препоръчвам, трябва да си много зарибен по изкуствата от епохата малко преди/по време на/ и след войната.
Но пък може и да ти хареса, знае ли човек?;)
И като критик и като писател, а може би дори като читател, тънкия ти хумор насочен към читателите ще ти изиграе някой ден лоша шега. Не съм чела биографията му, но съм чела доста негови книги и маниакалната му депресия въобще не ме учудва. Приятна изненада са героите от плът и кръв, които хем си получават заслуженото, хем това далеч не се случва по онзи "този е добрия, а онзи лошия" начин. Но пластовете и основните му идеи се повтарят. Затова ти е достатъчна една книга, за да придобиеш представа за какво ти говоря, и ако някога решиш - препоръчвам ти "Тънки Сметки".
"Тънкият" ми хумор е добронамерен и безобиден, което в добавка на това, че аз също нося на такъв, ме кара да вярвам, че това е добър подход и е хубаво човек да се забавлява така. No harm done.:)
Публикуване на коментар