неделя, ноември 18, 2007

Краят на дъгата – Върнър Виндж

Старанието ми да чета избирателно този път ме прецака. Понеже не знаех нищо за Виндж и книгите му, се доверих на множество източници. При всички тях обаче правех една и съща грешка – чета и запомням само това, което ми се стори интересно. И в резултат разполагах с една много лустросана и невярна представа за книгата.

Какво се бях подготвил да очаквам:

Сан Диего, Калифорния, 2025...
компютърните системи, интегрирани в дрехите и контактните лещи.

Робърт отново тръгва на училище заедно с мнозина като него и неволно се замесва в мащабна конспирация, целяща световно господство чрез новите технологии. В свят, в който всеки чип изпраща данни към държавна сигурност, тази конспирация обърква и най-добрите аналитици...”

(Някаква онлайн-книжарница.)

Kopo не падаше по-долу: Много добра книга! Още Прологът е зашеметяващ - не се сещам за други 6 страници в НФ-книга, които да имат сходно съдържание от разнообрази идеи за бъдещето - технологични и политически.

Краят на дъгата” е посткиберпънк – с това пък ме привлече De3tuss тук, който с петия си абзац се оказа и основният виновник да си купя и прочета книгата.

Забелязахте ли какви впечатления остави у мен рекламата?

Какво всъщност видях в книгата аз:

  • 200-300 страници за това как някакъв дядка се мъчи да влезе в крак с новите технологии, лигавите дечурлига около него и психарското си семейство;

  • Липса дори на намек какво се случва с Големия заговор и участниците в него. Почти през цялата книга ние гледаме само през очите на пионките.

  • Интересен герой, който търпеше развитие и донякъде движеше действието, ако някой се вълнува от такива неща.

  • Малко конспирация, разузнавания, които се надцакват едни други и един “свободен агент”, който ги води всичките за носа.

  • Оскъдни намеци за оръжия за контрол над умовете на масите и преобилни размишления докъде ще се развива Мрежата в близките 20 (поне 30 според мен) години.

  • И други работи видях, ама като че ли не бяха толкова впечатляващи.

Като цяло очаквах нещо много, много по-различно и до последно се надявах авторът да се вземе в ръце и в последните 10 страници да се извини за предишните 390 стр. лиготии и отвличане на вниманието и да довърши историята с конспирацията и управлението на умове по начина, по който я започна. Ако книгата беше слаба и безидейна нямаше да съм толкова разочарован, а тя бъка от идеи и умели похвати, които обаче не отиват в желаната от мен посока. Ех, Виндж, защо така се разминахме? Трябва у мен да е вината, хората са ти дали “Хюго” за 2007-ма…

п.п. Алвинът естествено пак е бил най-обективен, ама кой да се сети и при него да провери?

2 коментара:

alvin каза...

Другият път ще знаеш, че алвинът има попадения и понякога напипва същината :)

Цонко каза...

Това, дето си признавам грешката и вината, не ми носи почти никакво облекчение.;)
Жив и здрав да си!:)