Грег пак ми взе акъла. И ми е особено приятно, че така се получи. Нали знаете, четете нещо, което много ви се харесва, и после търсите още от същия автор, за да си набавите следващата доза щастие. Е, при мен се получи прекрасно, след „Радиото на Дарвин“ последва разказът „Музика на кръвта“. На Грег Беър обаче му се видяла малка тази форма за многото, което има да каже по въпроса с разумните нооцити. И взел та впоследствие го преправил на роман. Ама така аз ще знам какво става накрая, нали четох разказа?!!! Нищо подобно, разказа си разказа за 20 странички, а останалите 200 до края си бяха съвсем ново действие, продължение на сериала един вид. С нови герои, събития, места и размисли.От "Камея" някога са представили действието така:
"В “Генетрон” разработват микробиочипове. А един техен гениален служител тайно създава разумни кръвни клетки. След няколко дни кръвта вече мисли как да промени световния ред и дали човечеството трябва да се запази като вид…"Но не казват какво се случва, когато малките генийчета наистина завладяват целия материален свят, не казват какво се случва с хората, което за мен беше по-интересното.
Към края авторът според мен излишно се набута да променя реалността и Вселената като цяло, при условие, че почти през цялата книга се занимаваше почти само със Северна Америка, но пък от друга страна май нямаше друг изход от момента, когато въведе разума и информацията в субатомно ниво.
Хареса ми и страничката за завършек, в която продължаваше да доказва и отстоява не само, че човешкия разум си го бива и ще пребъде, и че човешкото тяло не го е ограничавало да се развива, ами и даваше начин за поправка на безвъзвратно отишло си минало. Пропуснати хора, събития и радости, които вече могат да се наваксат.
„Не е загубено нищо. Нито е забравено.
Има го в кръвта, в плътта.
Сега и във вечността.“
Силна книга, силна по онзи прав и категоричен начин, по който са умеели да поднасят горчивите истини Айзък и другите пионери на твърдото сай-фай. И за такова качество - "Хюго" и "Небюла" в комплект, разбира се...
6 коментара:
Грег Беър ми е много странен, до степен да е тегав и да го избягвам умишлено. Дадох му право на опит с въпросните две книжи "Кървава музика" и "Радиото на Дарвин", но и на двете не минах повече от 10 страници.
А "Еон" и "Вечност" просто няма да ги коментирам. По подтискане и смрад са много близко до "Краят на детството" на оня изтрещел тип Кларк.
За "Еон" и "Вечност" нищо не мога да кажа, не съм ги чел. Но докато съм жив ще проповядвам правата вяра на Радиото и никакви тъмни его-сили не могат да ме отклонят от Пътя!
Хау!:))
Радиото и на мен ми хареса много, Кървавата музика си чака реда.
амбъре, не помня първите страници на Радиото, но щом аз ги изтърпях, ще ги изтърпиш и ти :) Заслужава си. Ако има нещо що-годе слабо в тая книга, това е самият финал.
Андонски, ако има сила, която да ме накара да прочета цяла книга (последните десетина останаха недовършени, а нивото им е доста над средното), ще се пробвам.
@amber
Знаех си, че проблемите не са в моя телевизор...
Единствената книга, за която помня, че така и не я дочетох, беше за онова шиле Митко Палаузов. Предполагам, че е било заради натиска, че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се прочете. Иначе после съм попадал на къде по-големи глупости и съм ги изчитал до края, макар и разтягайки ги във времето с години.
@alvin
Нека почака Музиката, не е чак толкова велика.;)
Звучи обещаващо.
Публикуване на коментар