събота, ноември 10, 2007

Шовинист и Глинени крака - Тери Пратчет



2хТери Пратчет

Благодарим ти, Т.П., че ни насити с твоите блага от света на Диска. Не ни лишавай и от непреведените си дарове.

Шовинист
(Отбелязвах си страниците с визитната картичка на г-ца Киара, която се трудеше за Survey of international tourism на летището;).
След вещерското общество се запознах с много/скалоликия състав на Анкхмоpпоркската градска стража. Номинирам за любими:
-Духчето от персоналния дезорганизатор на командир Ваймс, категория дебют,
-Леонардо ди Куирм за професионализъм,
-Ефрейтор Ноби Нобс в ролята на клачианска красавица за принос в изобличаването на безполезността на дезодорантите унисекс.


Глинени крака
Писана преди Шовинист. Така ми се струва по отношенията на Керът и Ангуа. Дава всички възможни практически решения на проблемите от Шовинист. Как оцелява джудже сред върколаци, върколак сред хора, човек сред тузари, патриций сред убийци. Г.К. е и криминална история (достатъчно добре замесена интрига, подправена с купища смешки и изпечена във фурна за джуджешки хляб => убийствено добра:) освен всичко останало. И си признавам, че в разследването напредвах на равно с командира на стражата (но не и по-бързо). Естествено, лейди Сибил не беше уведомена за това:). Магьосниците от НУ също бяха държани на страна от събитията. Собствено не усетих отсъствието им, защото скоро четох Музика на душата, а там присъствието им е повече от колоритно. "Роден за руни", а?;).


Цитатите си търсете сами някъде между страници 9:404,5:465.

Ще възхваляват Т.П., които го търсят и ще бъдат вечно ухилени лицата им.

п.п. Малко и от елдъра ;)

"Друг говорител беше привлякъл доста по-голяма тълпа. Той стоеше изправен пред огромен плакат: ДОЛО МРАСНИТЕ ЧУЖДИ РЪЦЕ ОТ ЛЕШП.
***
„Аз ви обещавам - извика той. - че ако победим, никой няма да ни запомни. Но ако загубим, никой няма да го забрави!“ (капитан Керът)
***
„Събирането на данъци, господа, в голяма степен прилича на млеконадоя. Номерът е да изстискаш максимално количество мляко при минимум мучене.“
***
„Хм. Косата ми се е разредила... По-малко за сресване, от една страна, но повече лице за миене...“
................
Капитан Керът от Градската стража на Анкх-Морпорк имаше почивен ден. И си бе създал навици. Отначало закусваше в някое от по-близките кафенета. После написваше писмото до домашните си. Тези писма неизменно го затрудняваха. Посланията от родителите му винаги бяха интересни, пълни със статистика за добивите от мините, както и с вълнуващи новини за нови шахти и перспективни залежи. А той можеше да им разкаже само за убийства и подобни дреболии.
***
Не личеше господин Хопкинсън да приема много посетители в музея. Имаше прах по пода, по музейните витрини и особено по експонатите. Повечето бяха с класическата форма на кравешки изпражнения, намекваща и за вкуса им, но се виждаха също кифлички, понички за близък бой, смъртоносни метателни банички и всевъзможни други разновидности, измислени от раса, която отдавна знаеше колко решаващ е въпросът с изхранването на бойното поле."

4 коментара:

Цонко каза...

Браво, честито и мерси за близнаците! Голяма веселба беше, докато търсех цитати.:):)

almaak каза...

това много ми хареса:

А той можеше да им разкаже само за убийства и подобни дреболии.

Цонко каза...

:) Жестоко е! Даже се замислям да прочета пак някои от книжките за стражата...

almaak каза...

като Съкровището в сребърното езеро, а ;-)